27 септември – 9 октомври 2021
Галерия-книжарница „София прес“

Как вградиха природата в живота на художничката Елица Гигова двамата големи мъже, свързани с нея.

Голям шегобиец е вятърът. Особено този, който се вихри из Родопите и тучните поляни в магическата планина. И шегобиец, и крадец. Защо пък крадец? Просто защото обича да се шегува, като заедно с това да отмъква в своя вихър пъстрите тъкани на родопчанки, окачени на просторите около техните живописни къщи. И понеже той знае, че за да ги изсуши, трябва да ги повдигне с диханието си, просто ги завихря и ги взима със себе си...

Елица Гигова  / от изложбата

Но той знае, че родопчанки ще останат тъжни без сътвореното от техните ръце, връща им откраднатото, но не като тъкан, а като цвят и ухание. И как става това: той, немирникът, събира зелените тревички – свежи и сочни, прешарва ги с оранжевата папрат, ширнала се по долини и върхове, грабва алените листа от дивите череши, а после с пъргави шепи гребва от рохкавата земна пръст и ето ги в сътворена от него жива престилка. Не тъкана на стан, а ароматна, природна, гънеща се от диханието му, мамеща престилка.

А точно пък такава „престилка“ успя да сътвори в картините си под наслов „Престилката“ художничката Елица Гигова от Смолян, където през 1990 завършва „Художествена тъкан“ в ССХУ по приложни изкуства. През 1995 се дипломира във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност „Живопис“. През 2020 защитава докторска степен след задълбочени проучвания в сферата на пленерното рисуване. Работи с изявени ученици и студенти и създава извънучилищни форми по изобразително изкуство, като изнася обучението извън кабинетите – сред природата, в галерии и музеи на Пловдив, Смолян, Созопол, Париж, Рим, Берлин, Венеция, Будапеща, Лондон и др.

Елица Гигова има над 30 самостоятелни изложби в сферата на живописта и текстила и в България, и в чужбина. Тя е преподавател в СУ „Св. Патриарх Евтимий“ в Пловдив и на студенти в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Всеки един от тях ѝ даваше пример за това как родната природа може да изиграе огромна роля в живота на човека, решил да се посвети на изкуството.

Когато Елица се разхожда през есента из родния Смолян и дъхавите му поляни с баща си – поетът орфеист Никола Гигов, тя разглежда летящите листа като падащи птици и се опитва да нарисува техния полет. После стъпва с особено внимание по застланата земя, за да спази неговия съвет: „Когато стъпваш, стъпвай нежно, защото тези есенни листа са може би нечии мечти.

А мечтите се старай да издигаш с творчески порив, нагоре, все нагоре...“

А отидеше ли в родното село на дядо си Николай Хайтов  Яврово, над Асеновград, тя с часове разглеждаше горските животни и мравките най-вече. От приказките на колоритния си дядо и от живите му разкази бе разбрала, че мравките са най-трудолюбивите пълзящи, които мъкнат три пъти по-голям товар от теглото си, затова са с нас от 400 милиона години.

Ставаше заедно с дядо си още в 5 часа сутринта и попиваше наживо мъдростите на природата, обаянието ѝ, уроците ѝ. И веднъж завинаги проумя какво означава девизът на Николай Хайтов „Мир с природата на всяка цена“.

Затова художничката Елица Гигова успя да сътвори своите картини под наслов „Престилката“, в които да вплете и пъстрите багри на Родопа, и вековните ѝ традиции, и непокорния дух на родопчанката.

Така тя изтъка с четката своя престилка на живота и творчеството си и я върза за пакостния вятър, който най-после бе умирен, омаян от едно самобитно изкуство.

Волно, свободно, дишащо омая и светлина. Диплещо се, като самия вятър.

Изложбата продължи след 9 октомври в клуба на Съюза на българските журналисти, а от 2 ноември – и в пловдивската галерия „Арсенал на изкуството“.