7 – 30 март 2023
СБХ – Шипка 6, зала 1А

Макар и за кратко залата в СБХ се превърна в дом на една изложба, която представя съвсем непозната частна колекция от първата половина на ХХ век. Мемоарно бих отбелязала, че за нея знаех още от лятото на 2022, когато пребивавайки съвместно в Париж, Анелия Николаева съвсем скромно ми спомена за голям брой произведения, купувани от българския търговец Иван Бояджиев (1888 – 1972) и за проучванията ѝ на неговия живот, колекционерство и историята на неговата сбирка, откупена от галерия „Роял“. Едно мимолетно сравнение с експонираните колекции в Париж издава ясното взаимодействие между колекционерите и държавата, както и привличането на фондации и обществени фондове за съхраняване, опазване, експониране и публична достъпност до движимото културно наследство. Такива примери са колекцията на Ernest Cognacq, завещана от нейния собственик на град Париж, на Jacquemart-André, разположена в частен музей, или колекцията на банкерите Camondo, експонирана в специално построената за нея сграда. Споменатите, както и множество други примери издават обичайното, адекватното, научното отношение към културното наследство – отношението на модерната епоха. У нас историята на държавата е доста по-различна, както „по-необичайно“ е и опазването на цялостни колекции, липсват и фондации за опазване на движимото културно наследство, за разлика от Франция.

Така се случва, че собственикът на събраните живописни произведения и рисунки Иван Бояджиев изнася своите творби след 1959 в Хамбург, при своя син Йордан, където се установява да живее след смъртта на съпругата си. Съвсем непознатата за нас колекция се завръща в България. Откупена е от галерия „Роял“ от непреки наследници на сина, за да стане публично достояние с представянето ѝ в СБХ в нейната единна цялост. Началото ѝ е поставено около края на 20-те години на ХХ век, когато през 1927 е създадена втората частна художествена галерия в София – „Галерията на 6-те“, която по онова време се намира на ул. „Търговска“ 2 в столицата. Изкушавам се да спомена, че

тя е и първата запазена частна колекция на собственик или наемодател на галерия,

защото колекция на първия частен галерист Тръпко Василев не е достигнала до нас. Оттук се пораждат множество въпроси за началото на частното колекциониране, но така или иначе колекцията на Иван Бояджиев е първата запазена. Изнасянето ѝ зад граница и нейното връщане сега е голямо културно събитие, още повече че в нашите музеи не са запазени цялостни частни колекции. Оттук нататък нейната съдба е в добри частни ръце. Според мен не е невъзможно специализирано колегиално и обществено публично обсъждане, подобно на множество други културни проблеми, за да бъде откупена от държавата при взаимно желание на двете страни. Подобна мисъл произлиза от огромното посещение на изложбата. То издава активния обществен интерес към историческата значимост на събраните през първата половина на ХХ век от Иван Бояджиев произведения.

Колекцията на крупния търговец, станал известен с вноса на промишлени изделия и машини, поставя множество въпроси на различно ниво. Тя издава вкуса и нагласите на търговските среди за поддържане на творците и колекциониране на художествени произведения в довоенния период, за което знаем все още малко. Резонно следват въпросите за художествените качества на творбите в подобна колекция. Тя представя автори, които са активни в работата си за времето, през което Иван Бояджиев колекционира техни произведения, но издава и неговия вкус и подбор. Впечатление обаче прави „Море“ на Антон Митов (около 1891). Специално този пейзаж издава интереса му към историческото наследство или към творби, създадени преди „неговото време“.

По-голямата част от произведенията могат да бъдат отнесени към времето на „Галерията на 6-те“ и след нея, когато Иван Бояджиев е продължил да общува и кореспондира с художници като Никола Танев и Борис Денев. Специално в изложбата следва да бъдат отбелязани морските пейзажи на Александър Мутафов. В текста към изложбата и в каталога Анелия Николаева е проучила тези въпроси и отбелязва, че липсват творби на двама от основателите на „Галерията на 6-те“ – Сирак Скитник и Иван Лазаров, също и на Бенчо Обрешков и Иван Милев и други „по-модерно изразявали се“ автори, които излагат в галерията.

Изложбата „Иван Бояджиев – откритието“ е документиране и представяне на уникално явление в българския културен съвременен живот. То се случва благодарение на контактите между галерия „Роял“ и наследилите българските творби на останалия без преки наследници син на колекционера. Същественото в съвременния културен процес е представянето на човека Иван Бояджиев и събраните от него произведения пред обществеността. Проучването на Анелия Николаева издава трайния професионален интерес към опазването на движимото културно наследство. Богатият информационен масив с текстове, фотоси и архивни документи (дизайнерско решение на Надежда Олег Ляхова), постигнатата визия чрез цветовото решение на интериора и неговата осветеност при експонирането представят както в широк културен, така и в конкретен аспект средата, времето, авторите, частните взаимоотношения на прогресиращата търговска среда в България и множество други аспекти, които предстои (надявам се) да бъдат изследвани след поставянето на проблемите на взаимодействие в исторически и съвременен план с „откритието“ на колекцията на Иван Бояджиев.

Благовеста Иванова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 50
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: