3 – 27 май 2022
галерия „Контраст“, София

Изложбата е посветена на 180-годишнината от съграждането и молитвеното служение на православния храм „Св. Атанасий“ във Варна. Тя съдържа 35 платна, рисувани от началото на днешното столетие до 2019.

Тереза Зиковска е посетила „тялом и духом“ сакрални топоси в Гърция, Русия, Украйна, Йерусалим, Кападокия (Турция), няколко от най-големите и известни български манастири и църкви, за да се опита да изрази в своите картини нещо подобно на онова, което навремето княз Трубецкой беше казал за иконописта: „Умозрение в цветове“. Само че в случая става дума не за икони, а за

картини, обвеяни от буйни, стихийни и динамични изблици

на тонове, форми, линии и петна. Съграждането на образното начало се фокусира около водещия мотив, третиран с особен изразителен интензитет, свидетелстващ колкото за поклонническата отдаденост на авторката, толкова и за нейната любов и възторг пред творческите възможности на човека.

За Тереза Зиковска живописта е своеобразно силово поле, в което си дават среща светът на вярата и светът на изкуството. Посредством образните си послания картините ѝ се ориентират към надличностното, към трансцендентното начало в търсене и откриване на възможности за изход и за преодоляване на стесняващите предели на собственото его. Подобна среща и преплитане на различни тематични и символични пластове закономерно поражда вътрешно напрежение, проблематизира пластическото хармонизиране на отделните компоненти на картинния образ с оглед постигане на органика и на завършеност. Всичко това в крайна сметка се материализира в подчертано експресивен живописен почерк, който се установява като трайна нейна характеристика.

Художничката открито и непосредствено демонстрира изострена пластическа чувствителност спрямо сетивността на материалната предметност и на субстанциите, която съумява да превърне в специфична живописна визия. Тя изгражда своите образи без строго фиксирани линии и контури и без ясно и отчетливо оформена структура. Подчертано чувственото, дълбоко емоционално състояние, което е автентичната легитимна основа на образното въздействие на нейните картини, се проектира в интензитета на тоналните вариации, във фактурата, в наситения и уплътнен тон, в динамиката на композиционното решение, както и

в хиперболизацията и повишената изразителност

на почерка – пулсиращ и трепетен. От решаващо значение за търсеното въздействие е играта на живописните маси, сблъсъкът на завихрените линии и петна, контрастните взаимодействия на топли и студени, на пусти и запълнени зони. Имаме чувството, че картинният образ, който следва неведомата логика на импровизационното начало, се ражда сякаш пред очите ни, формира се в самия процес на създаване на платното...

Тереза Зиковска / Дървета

Пластическото верую на авторката, достатъчно изяснено и установено, определя пътищата за създаването на поредната картина, без да детерминира предварително конкретните аспекти на формалните ѝ параметри. Ето защо образите балансират на границата между изобразително и абстрактно.

Избраният от Тереза Зиковска подход, който очевидно в пълна степен съответства на нейния живописен темперамент, недвусмислено свидетелства за овладян и в същото време за автентичен почерк, който се превръща в собствена стилистика като нейна персонална „запазена марка” в света на пластиката.

В някои свои творби художничката се докосва до взаимодействията дух/материя, които, като символична подоснова, а не като пряко интерпретирана тематика, съставляват самата същина на пластическия образ.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03 / 2022, 22 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: