Три културни събития развълнуваха тревненската общественост в периода 4 – 6 май 2019 г. Това са самостоятелната изложба на Антон Георгиев в галерия „Казаков”, изложбата на секция „Дърворезба” към СБХ в галерия „Гъбенски” и творбите на традиционния Облог на майсторите, който се провежда на открито в центъра на Трявна.

Антон Георгиев представи няколко десетки свои барелефи, дървопластики, съчетани с метал, в галерия „Казаков” към Специализирания музей в Трявна. Този талантлив млад автор има вече утвърден, разпознаваем почерк. Чувствителен, сетивен, с очи, отворени за красивото, духовното, извисеното, Антон Георгиев отправя към нас дълбоки екзистенциални въпроси и послания. Нима може красотата да е преходна, ефимерна? Дали отиващият си живот замъква след себе си и онази жива форма, уникална по своята неповторимост и единственост? Така ли е всъщност? Разпада ли се на части цялото, за да даде живот на друга форма, също тъй уникална? Или всичко е само едно движение, един мах на времето, което е тук и сега? Тези въпроси напират у мен, когато разглеждах творбите на Антон Георгиев. Спирах се пред „Дървото на живота“, дълго съзерцавах уголемените пропорции на птици и цветя. Чрез дървото те сякаш оживяваха за друг, нов живот. И други ще се радват. Хора, животни, дървета и цветя – колко много разнообразие, колко много форми има животът! Накъде се движи, къде отива? Всичко ли свършва със смъртта, или пак започва? Това са само част от големите теми в творчеството на Антон Георгиев.

На следващия ден бе открита изложбата на вече утвърдени имена в нашата пластична култура. Традиционно творците от СБХ и автори, преподаватели в Художественото училище в Трявна, показват свои творби в галерия „Гъбенски“ на НДФ „1300 години България“. Видях една силна изложба. От години не съм срещал толкова енергия и креативност, съчетана с богатство на идеи и форми.

Дървопластиките на повечето автори разчупват конвенционалното. Пластичният език е пуснат на свобода. Човек се спира, поразен от една духовна зрялост, от една философска яснота и мисъл, от сила и прилив на дълбоки, чисти чувства. И пътува. През пространства и граници, в измерения и състояния, уловени за един миг от материята. Тази дълбочина е мистична, ритуална. Съприкосновение на енергия и материал. Среща между хора от плът и кръв и тяхното отношение към богатството на живота. Нищо не е пропуснато, всяка нова среща създава мостове и бъдеще. Светът се открива в съзвездия от форми, линии, обеми, става разбираем, по-малко чужд. Човешката емоция тръгва по пътища, които трябва да бъдат пребродени, изживени. Във всеки град, зад всеки ъгъл, сред полето, планината се крият възможности.
Те са там. „Хоризонталният ритъм“ на Орфей Миндов ни повежда, Роман Синапов ни позволява да надникнем с „Поглед отвътре“ в същността на нещата, често скрита от защитна броня. Понякога се лутаме в пространството, продупчено от съдби и животи (Валентин Митев „No Connection“), мразим и обичаме, докато създадем единство (Явор Танев „Unity“), правим така желания „Пробив“ (Николай Мартинов), скитаме като „Нощни птици“ (Илия Владимиров), жадуваме „Равновесие“ (Ангел Стефанов). „Слънце“(то) грее еднакво за всички (Иван Бубев), но понякога забравяме това. Скоро, много скоро идва „Есен“(та) на живота (Петко Недялков), изпитваме нужда да започнем всичко отначало или да поставим акцент върху натрупаното (Роберт Цанев; Георги Великов), докато най-сетне намери верния „Баланс“ (Ивайло Милчев – Янко), или поне така си мислим.

В края на пътя утихваме, слушаме класическа музика (Александър Василев „Бас”), В края на пътя утихваме, слушаме класическа музика (Александър Василев, „Бас”), донякъде все още надаваме ухо за „Мълвата” (Николай Златанов), с отворени очи за света, желаещи, страдащи (Александрина Иванова, Боян Александров, Владимир Мичев, Георги Великов, Даниел Мирчев, Деница Дакова, Диана Василева, Димитър Димитров, Димитър Митев, Мариана Манева, Антон Георгиев, Иван Ушев, Иван Цекин, Илона Захариева, Йордан Йорданов, Камен Симов, Мартин Георгиев, Никола Божков, Николай Маринов, Радко Вълчев, Ралица Ананиева, Стелиян Стелиянов, Христо Кирилов). Навън е топло, но идва големият студ. Когато с ръце на главата, всеки от нас в свойта кутийка жилище, се питаме: „Кой, Кога, Къде, Защо” (Антон Дончев). Финалът е отворен.

Тази година победител в облога на майсторите е Георги Великов. Общо петима участници си оспорваха отличието: Николай Йотов, Георги Великов, Петко Недялков, Кристиян Димитров и Калоян Минчев. Темата за любовта е безкрайна.