1 – 22 юни 2022
СБХ – зала „Райко Алексиев“

Тази изложба е отдавна замислена като помагало за напреднали любители на визуалните изкуства. Тя се превърна в

своеобразна лична история на изкуството,

ако мога да се позова на заглавието на текста на френския историк на съвременното изкуство проф. Бертран Тилие. Безкрайно съм му благодарен за проникновения текст, който той написа въз основа на множеството рисунки, които му показах преди две години. Този текст ме стимулира не само в работата по изложбата – разработването на идеята прерасна в написване на книга със заглавието на изложбата.

В предговора към книгата проф. Тилие пише: „При Греди Асса историята на изкуството е съзвездие от бляскави творци и творби, които той свързва така, както ние в летните нощи прокарваме зрителни линии между отделните звезди. Той е построил и подредил пантеон, който не е леден гроб, нито мавзолей, изпълнен с мрак и тишина. Пантеонът му е живо място. Там всичко вибрира, танцува, блещука като в Калдеровите „Мобили“: висящи метални листа се наслагват, като че ли се натрупват, почти се докосват и се застъпват, но никога не се сблъскват. Защото за Греди Асса, в чието творчество има много живот, жизнеността на изкуството – на миналото, настоящето и бъдещето – не подлежи на съмнение. Децата, които художникът свързва с някои творби на свои колеги (Бранкузи, Шагал, Баскиа, Гилбърт и Джордж, Хокни или Папазов), отиват по-далече от конвенционалната представа за плодовития и творческия артист, те въплъщават обновителната надежда.“

Греди Асса / поглед в изложбата

Рисунките са посветени на една малка част от авторите, които във времето съм се опитвал да разгадая било

като художествено поведение или като морал.

Когато размишлява върху работата на художника в модерната епоха, Бодлер достига до прозрението, че геният е „преоткрито детство“. Така той описва сходството между рисуването и жизнерадостното любопитство на детето, което струпва всякакви находки в играта си. В албума децата са проекции или въображаемите модели на твореца. Като наблюдавах творчеството на всеки един автор, се опитвах да си представя образа на детето-„послание“ като завършена визия на художника. Така част от рисунките се превърнаха в упражнение по измисляне на деца. Рисунката – освен посланието, което отправя към нас – има и издайническа страна. Понякога е илюстрация, друг път е част от емоция или е декларация, но във всички посоки тя отразява потенциала на художника. Бях писал, че рисунката е магическо езеро на въображението. Сега бих добавил, че е изкристализиран образ на художественото мислене.

Греди Асса

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 03 / 2022, 39 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: