18 – 28 октомври 2023
галерия „Алма матер“, Софийски университет

Принтовете, включени в експозицията „Интеграция в алгоритми“ на Явор Грънчаров, са серия дигитално генерирани композиции, в които е интерпретиран проблем, придобил особена актуалност с настъпването на изкуствения интелект, а именно този за взаимоотношенията и взаимодействията между човешкия и дигиталния свят.

Технологиите отдавна са част от ежедневния живот. Вече е почти рутина цифрови устройства, чиято цел е да подобряват физиологичното функциониране на организма, да бъдат инкорпорирани в човешкото тяло. Но може би сме на прага на нещо ново, на преломен момент, в който машината ще стане равна на човека на равнището на съзнанието и мисълта (а може би и на емоцията). И именно тази нова перспектива пред човечеството е факторът, провокирал Явор Грънчаров да развие темата в поредица от визуални образи.
Художникът избира да разкаже историята (в известна степен иронично) през призмата на отношения, които всички ние разбираме добре – тези на интимност и емоционална връзка. Той сякаш намира

общия знаменател между машината и човека – вътрешните системи,

чрез които те се захранват с енергия и по които тече информацията. Под плътта и синтетичната материя той вижда, от една страна, кръвоносната и нервната система на човека, а от друга – фината мрежа на електрическите връзки в машината. И изведнъж се оказва, че човек и машина всъщност не са толкова далеч един от друг и че може би скоро ще трябва да използваме думата организъм и за създадения от човека изкуствен интелект.

Явор Грънчаров / Integration in algorithms IX

В галерийното пространство работите създават особен ритъм. Между голямоформатните принтове в относително малки по размер композиции са извадени детайли, които поставят във фокус взаимопроникването и сливането на човека и машината. И отново, не без ирония, авторът поставя въпроса за възможното съществуване във вечността – ръката, която вече е изградена едновременно от плът и силиций, държи чип (все още хипотетичен), в който е вградена версия 8 (също все още хипотетична) на AI.

Изложбата на Явор Грънчаров е своеобразно артистично пророчество – на пръв поглед може би донякъде иронично, но в действителност напълно сериозно – което очертава възможна перспектива пред човечеството. Пред нас застава и изключително важният въпрос, че вероятно ще трябва да предефинираме що е то човешко и докъде се простират неговите граници.

Милена Блажиева

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04/ 2023, с. 69
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: