19 септември – 4 ноември 2018
Национална галерия

Чавдар Петров е един от художниците със значима роля за формирането на облика на съвременното българско изкуство. Неговата изложба, открита на 19 септември 2018, е третата проява от стартиралата същата година инициатива на Националната галерия под надслов „Българските художници днес“. Кураторската стратегия се базира на стремежа не само да бъде представен автор със знаков принос във формирането на съвременната ни пластична култура, но и да бъдат проследени актуалните му творчески търсения. Представените картини са създадени през настоящата година и отразяват съкровен аспект от артистичната му същност – детската възхита от съприкосновението със звездното небе, прераснала впоследствие в пълнокръвен и неизчерпаем източник на вдъхновение.

Чавдар Петров / от изложбата

В своите спомени художникът изповядва: „От малък обичам да гледам луната. Спомням си как на село лятно време спяхме навън. Баба и дядо постилаха рогозките, върху тях чергите и всички лягахме. Нас, децата, ни слагаха по средата. Кучетата и котките също бяха покрай нас. Аз гледах небето, звездите, слушах песента на щурците и мечтаех за много неща. Но най-хубаво ми беше, когато изгрее луната. Когато е пълнолуние, нощите стават вълшебни. Светлината, хвърлените сенки придават една приказност на цялата природа. Не обичам да спя на спуснати щори и пердета. Продължавам да гледам небосклона, луната и звездите!“

Картините са отражение на творческата вглъбеност, в която рефлектира животворната пулсация на

досега с магията и очарованието на природата.

Те се превръщат в отчетлив контрапункт на ежедневните възприятия, като превеждат зрителя отвъд патината на житейските наслоявания. Изграден е въздействащ формален регистър, овеществяващ импулсите от досега с изконното. Произведенията съграждат своеобразен лабиринт, в който са споени в неделимо единство посланията, творческите търсения и чистата наслада от съприкосновението с художественото градиво. Чавдар Петров постига богата ритмика както във формално-пластичен, така и в идейно-емоционален аспект.

Взаимодействието между линията и баграта формира своеобразна координатна система, организираща пулсациите на живописната материя. Авторът разгръща търсенията си на границата между фигуративно и абстрактно, където открива свое автономно артистично пространство. В тази територия се откроява структуроопределящата роля на линията, която извежда композиционния градеж. Багреният строй на платната обхваща целия регистър от сдържаното монохромие до категоричните контрастни съпоставки.

Впечатляващата спонтанност в платната е породена от остротата и отчетливата пулсация на

експресивния артистичен жест,

родеещ се с директното въздействие на музикално произведение. Сякаш всяка картина овеществява активните процеси, протичащи в самия център на артистичната вселена на художника. Макар и подведени под различен тематичен ключ, те носят усещането за неотменния ритъм на речния ход, който се явява знаков за цялостния възглед на автора.

В продължение на четири десетилетия с непоколебима последователност Чавдар Петров отстоява своето творческо верую, формирайки мощен контрапункт на всичко конвертируемо и конюнктурно, на безпринципния компромис с високите естетически стойности. Зареден с несекваща съзидателна енергия и запазващ чистотата на творческия си взор, той продължава съграждането на своя автономен артистичен свят.

Елица Терзиева
куратор на изложбата

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2018, 17 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: