19 февруари – 16 март 2019
галерия „Сан Стефано“, София

Изложбата Construct/Dekonstruct, графика и арт книга, представя творби на четирима известни художници от Швейцария: Томас Детвилер, Красимира Дренска, Даниела Ерни и Дади Вирц. Многобройни аспекти свързват творческия път на тези автори – всички те са специалисти в областта на изящната графика, но всеки от тях е избрал строго индивидуален начин да си служи с изразните средства на негово разположение. Всички те живеят в Базел и всички са активни художници с богата галерия от участия в изложби както в Швейцария, така и извън страната. Наред със свободната художническата практика и четиримата са или са били ангажирани с дългогодишна преподавателска дейност. Томас е основател на издателското ателие „Хое винде Пресе“ в Базел, а аз, Красимира Дренска, съм от 2002 г. основател и ръководител на групата „Кюнстлербух Базел“ (Künstlerbuch Basel).

Имам удоволствието да курирам настоящата изложба и обединих експонатите под мотото Construct/Dekonstruct.

Конструирам идва от латинското сonstruere. Понятието ни отвежда към действието „строя, организирам разнообразни елементи и изграждам ново цяло, ръководейки се от предварително установен план“. Метафората, водеща към създаването на творба на изкуството, е лека за намиране.

Деконструкцията или деконструирането означава разрушаване на изграденото и по дефиниция е негативна. Отнасяща се до творческия процес, тя на пръв поглед като че ли отрича традиционната роля на твореца да съгради едно успокоено, уравновесено цяло, да пресъздаде видимото като хармония.

Нека останем в параметрите на метафората – всъщност тук се предлага едно временно разрушаване, което отваря пътя към неочаквани, нови комбинации на използваните съграждащи елементи. Художниците виждат творбите си като поле на динамиката, където поетият риск носи и шанса за създаването на ситуации на противопоставяне на построеното и разрушеното.

Всеки от авторите избра свободно индивидуалния си метод на работа. Томас Детвилер представя серии от гравюри на дърво или линолеум, при които плочата се печата в различни цветови варианти. В процеса на работата се отстраняват различни части на изображението, докато на плочата останат само последните печатащи елементи. Един деструктивен процес, чийто резултат е серия от цветови вариации, които звучат като музикални етюди. Наред с тези творби Томас представя и строги черно-бели графични листове, изпълнени в техниките на дълбокия печат – офорт и акватинта. Методът му се състои в деконструирането на дадени форми, докато се стигне до една модулна единица, която впоследствие бива вградена в нови композиции, плетеници-лабиринти с почти орнаментален характер. Заглавието на една от сериите „Пространство Бумеранг“ ни препраща към едно условно пространство на организиран хаос. Модулната единица отново и осезателно създава чувството за музикален ритъм.
Даниела Ерни е творец със съвсем различен натюрел. Една художническа чувствителност с меки контури, с антени, настроени да улавят скритите вибрации на органичното. Ето какво пише за нея Анита Халдеман, ръководител на Кабинета за изящна графика към Музея на изкуството Базел: „Същества с неизвестен произход, кадифени или космати, с пипала и отверстия, витаят в неопределени пространства. Въпреки че могат да бъдат оприличени на морски животни или подводни растения, те не са от този свят. Те живеят във фантазията на художничката.“

Самата Даниела Ерни при подготовката на изложбата в разговор с мен сподели: „За мен construct/deconstruct означава да чувствам отпора на метала. Да поставям знаци, да ги изтривам, да оставям следите им. Да се потапям и отдавам на червения метал, медната плоча. Дълбокия печат не трябва да е репродукция на нещо, по-скоро той е разговор или разправа с материала, размишление. За тези творби ще използвам няколко медни плочи, които ръчно ще обработя със суха игла и триъгълен шабер. Техниката мецотинто е моята предпочитана техника. Ще печатам плочите една върху друга и чрез последователното прибавяне на нови линии или цветни форми съдържанието на картината ще се преустройва. Така получената картинна конструкция ще подложа на обратния процес на печатане: всеки път ще печатам с все по-малко плочи. По този начин ще деконструирам, демонтирам постигнатото. Допълнително някои елементи биха могли да бъдат преработвани или напълно отстранени с триъгълния шабер. Този процес би могъл да доведе до пълно разкъсване или разрушаване на съдържанието на картината. В екстремен случай самият носител на композицията, хартията, би могла да бъде нарязана или накъсана. Това ще е логичният край на процеса на деконструирането.“
Сериите, които Даниела представя в настоящата изложба, са подбрани така, че зрителят може да проследи нейното развитие от началото на 90-те години, когато тя се дипломира като абсолвент на ръководения от мен и Дади Вирц специален Master Сlass в областта на изящната графика във Висшето училище за изкуство и дизайн Базел.

Дади Вирц е доайенът на нашата група. Той е многолик творец, неуморен пътешественик и колекционер на култова пластика от Папуа Нова Гвинея. От дълги години той базира своите произведения на изчистените графични силуети на острови и държави, на лъкатушещите линии на реки или абстрактните диаграми на околосветските си пътувания. В този параметър неговото изкуство би могло да се нарече концептуално. Географските знаци му служат за създаването на една индивидуална граматика на изразните средства.
Дади Вирц строи своя свят от абстрактните изображения на конкретните географски места, които е посетил – за него тези творби са виртуалните пространства на паметта. В изложбата може да се види една част от последната му инсталация „Разполовени острови“, състояща се от 100 островни силуета – рисунки с туш, монтирани върху китайска хартия за писма. Деконструираните силуети са съпоставени по двойки и създават мозайка от странни, нови съчетания от форми. Авторът казва: „Те като че ли са плод на един кошмар на изследователя Джеймс Кук!“

Неговата най-представителна инсталация в изложбата са 28-те листа от серията „Писма от приятели“. В продължение на 40 години авторът грижовно пази писмата от приятели и познати, отправени към него още от времето на студентските му години в Париж, но и след това, по време на престоите му в Бразилия и Съединените щати. Този непоправим номад съхранява писмата като малко съкровище и серията им отрежда почетно място в рамките на неговата артистична продукция. Оригиналните писма са колажирани върху плътна, ръчно правена хартия. Монтирани върху тях, малките фини рисунки-акварели на Дади обогатяват цялостния ефект с леки цветни акценти.

Ето и няколко реда за моите две серии: „Леките“, 2017, и „Конструкции“, 2018/2019.

Създавах в продължение на месеци в един ъгъл на ателието си ефимерни пространствени структури, примки за светлината, косо падаща от един висок прозорец. Използвах светли, леки тъкани, тънки летвички и гъвкави клонки и фотографирах най-интересните решения. Впоследствие, използвайки техниката пигмент трансфер, прехвърлих тези избрани композиции върху фина ръчно правена хартия. Така възникнаха сериите „Леките“ и „Конструкциите“; паралелно – и една редица рисунки с креда и туш в по-голям формат. При селекцията на творбите за настоящата изложба открих, че мога да ги групирам така:
„Обвивка“ – тя е леко, въздушно излъчване около един център от светлина и сянка. Полуотворена, разкриваща или защитна, тя призовава празнотата и я закриля. „Колона“ – подобна на мен вертикална конструкция. Тя се извисява свободно в нестабилното си равновесие.

„Двойна фигура“ – зараждащо се движение. Двойникът от другата страна на огледалната ос не е копие на фигурата, а нейният вариант и допълнение.
Отдавна бях открила в книгата на Клод Леви-Строс „Дивата мисъл“ (La pensée sauvage) идеята му, че мисловната дейност у племената (по негово време още недокоснати от западната цивилизация) е един вид bricolage, непринудено майсторене, своеобразна игра с понятия, която води до поетични находки. В контекста на изострения рационализъм на някои водещи съвременни течения в изкуството намирам

магията на непринудената игра за извънредно важен, спасителен и обновяващ елемент.

Методът construct/deconstrut не е нов. Той е един диалектичен подход, който оставя вратата отворена както за съмненията, така и за обновлението.

Пионерите на XX век го използват активно и резултатите на тяхната художническа практика промениха по невъзвратим начин светогледа на поколенията творци, които ги последваха и към които принадлежим и ние.
„Конструирам/деконструирам“ е един възможен избор между многото. Ние, четиримата участници в настоящата изложба, го разбираме като средство за анализ на видимото в потока на неговите непрекъснати промени и го практикуваме като постоянно поставяне под въпрос на вече постигнатото, едно непрекъснато изпробване на различни решения. Опитът да се документира този процес е предметът на тази изложба.

Творбата е плод на взаимност. Надявам се, че част от енергиите, които вписваме в творбите си, ще бъдат възприети и от зрителя.

Човешкият дух трябва да остане необвързан.