Георги Донов / Без заглавие
В новата изложба на Георги Донов от 21 април до 4 май в галерия „Аросита“ една от скулптурните миниинсталации включва изработени от червена глина дигитални фотоапарати и женски торсове с глави, заменени от фотоапарати. Те са
отговор на съвременното нашествие на образите,
улеснено от техническото им възпроизвеждане и мултиплициране от новите медии, реклама и световен пазар, довели до тяхната вездесъщност едновременно в публичното и частното пространство. По улици, площади, билбордове, магазини, заведения, транспорт, преса, компютри, джобни телефони, телевизори, сувенирни стоки, в домовете – навсякъде изображения и знаци, образи, образи, образи…
Това задръстване на социалния и личния екстериор и интериор от визуалната агресия на боричкащи се помежду си изображения води до взаимоизтощаване и обезсилване на тяхната значимост.
Част от тях, дори повечето, стават незабележими и незначителни. Натрапва се усещането за монотонност и скука, а то събужда желание за освежаване и разсейване с нови, необичайни възприятия и преживявания, за ресенсибилизация и оживяване на чувствата. Душевният суховей и пресушаването на изворите на значими събития подклаждат търсенето на забележителности сред незабележителността на обикновеното и баналното, а то подхранва културните и туристическите атракции и бизнес.
Появява се нужда от нови видове представления и забавления. Изтощението на забележителностите и новостите се компенсира от новите атракциони, изникващи, за да посрещнат нашествието на снимачната техника в търсене и дебнене/лов на забележителности и събиране на споменни сувенири. Процесът води до нови опошлявания – обикновени домашни животни и всекидневни случки се представят като нещо уж крайно забележително, забавно, красиво, весело…
Неугасващото човешко любопитство настоява за удовлетворение. Ала след секуларизацията и нарастващата загуба на вяра в чудото чудесата намаляват. Изчезва чудесното. Залинява святото.
Седемте чудеса на света се заменят със 77 000 туристически атракции по цял свят. Човек не смогва да ги посети. Резултатът е трескаво озъртане и колебания: кое преди кое. А и защо? Културният туризъм предполага доходи. За хората с по-ниски доходи остават алкохолният и секс туризмът, а за лишените от доход – зрелища и телевизия.
Разхождането на десетки хиляди, дори стотици хиляди сноби в огромен парк под красиви оранжеви арки или върху плаващи кейове от монтирани оранжеви туби все още не ги прави истински участници в изкуството. Те са по-скоро тълпообразна публика, примамена в едно колективно, псевдосакрално шествие. Със същия успех те биха могли да участват и в други художествени туристически атракции, в цирково-площадни забавления и игри, в масови концерти на открито.
За разлика от Магелан, пътувал с месеци, за да обиколи Земята, съвременният бърз транспорт и светкавични дигитални медии позволяват организирането и провеждането на масов пласмент на художествена самодейност и колективни снобски полукултурни или откровено лумпенски развлечения, където щедро се предлага изобразителна храна за насищане на огладнялата публика-тълпа. В нея, било с комерсиална цел, било с благородни намерения, могат да се врежат и способни творци. Така избликват и тържествените, не-политически масови демонстрации от празнично естество на самовлюбените тълпи, които трескаво дефилират в знаменити музеи, по прочути площади, паркове, мостове, в съоръжени спектакълни сцени, стига да се намери кой да примами и оформи тяхната художествена самодейност.
След залеза на тоталитарните общества от стар тип, заменени от същите такива незабележими, от нов тип (медийно-прикрит), се събужда и нов интерес, нов афинитет към примитивните форми на колективност, продукт на деградиралата демокрация в развитите общества.
Срещу всичко това се възправя „новият рицар на духа“, противопоставяйки на атаката на изображенията творчество, което иска не виртуално-медийна и манипулативно-празнична святост, а възкресяване на светостта в изображенията. За нейни символи Донов ни предлага керамичните портретни глави на Платон, Аристотел, Данте и Магелан.