В резултат на водената от години политика на щедро отворени врати за нови попълнения творци СБХ достигна до около три хиляди души членска маса. Дори при относително невисок процент на събираемост на членския внос вероятно сравнително лесният прием носи някакви парични постъпления. Със сигурност такава либерална тактика е пазарна – гъвкава и полезна форма на приход в съюзната каса. Това обаче повдига въпроса каква е отговорността, какъв е реалният ангажимент на Съюза, по-точно на съюзното ръководство, предприело тази политика, спрямо няколкохилядната вече членска маса?

Нека да погледнем как е проявена тази отговорност при организирането на годишната обща изложба на секция „Живопис“. Известно е, че от живопис са изкушени съюзни членове буквално от всички секции на СБХ – графици, скулптори, приложници, реставратори, дори критици и т.н. Това е всъщност чудесен повод тази обща изложба да се превърне във впечатляващо тържество на живописта, в културен акцент за София, пък и за цяла България. Такава изложба е повод да се призоват художниците за активно участие. Толкова активно, че работите им да изпълнят не само изложбените зали на СБХ на „Шипка“, но и „Райко Алексиев“, и галерия-книжарница „София прес“. С подходящо споразумение част от такава мащабна акция на съвременната живопис би могла едновременно да бъде представена и в изложбените пространства на частни галерии. С други думи, би било естествено всеки артист, членуващ в СБХ, желаещ да представи своя работа, да участва свободно в такава годишна обща секционна изява. Подобна мащабна изява на днешната живопис би допринесла полза и за самия Съюз на българските художници.

Вместо свободно участие на желаещите съюзни членове на тазгодишното общо изложбено издание на секция „Живопис“ ръководството постави

изисквания, които се оказаха излишни ограничителни прегради.

Първо, беше наложено журиране, по традиция, за членовете на Съюза, макар че от приетите работи стана ясно, че като колорит, формообразуване, композиция, направления възможностите са широки и относителни. Едва ли едно назначено жури е способно да остави впечатление за точност в критерия и напълно обективна оценка, и то за журиране на творби на техни колеги, известни със своя професионализъм и с добрата си школовка. За такива доказали се автори в своето поприще на художници, а и като членове на СБХ, процедурата, наречена журиране, е неуместна и дори нелепа. От друга страна, някак не се постига логичност и съгласуваност между политиката на широко отворени врати за нови членове и поставянето на бариера за участие в изложби, наречена жури. Напротив, широкото отваряне на вратите задължава съюзното ръководство за по-голяма инициативност, за организиране на повече изложби, в които да се дава възможност за свободно участие на съюзните членове.

Обръщаме внимание, че тематичните обяснения за смисъла на определения надслов на изложбата „Биографично. Места на преживяното“

създават впечатление за натрупване на словесни излишества.

Например: „Биографично“ е отворен към субективния свят на съхранени образи, останки, следи от вглеждането в себе си.“ Или: „Биографично“ е опит за визуално обозначаване на време и място – хронотоп, осветен емоционално, психологически и духовно от личната среща с тайната на живота.“

Словесни тънкажи, формулирани с нескрита претенция, обременяващи с абстрактна натовареност изказа, които водят в края на краищата към безсмислие. Точно толкова безсмислени, колкото и поставените изисквания на първо гледане към всяка творба за изложбата „Биографично. Места на преживяното“ да бъде приложено кратко описание – концепция. Впрочем от тези изисквани текстови концепции към произведенията на самата изложба няма и следа. Тогава защо бяха изисквани при представянето на работите? Вероятно са били потребни като помощни патерици на уважаемото жури, за да добие конкретна представа. Виж, за любознателните обикновени посетители, които трябва да разчитат само на общата си култура, е преценено, че обяснителни текстове не са необходими. Странно е.

Годишната изложба на секция „Живопис“ е добър повод да припомним, че голяма част от членовете на СБХ са убедени: „На Шипка всичко е спокойно“. Ако се налага да перифразираме днес названието на известното платно на Василий Верешчагин – на „Шипка“ е дори прекалено спокойно. Поради изброените обстоятелства по-горе чудно ли е, че голяма част от членовете на СБХ нямат стимул за участия в съюзни изложби и се отдалечават от съюзния живот?

Добре би било да се излезе от тази натрупана рутинност,

за да заработят изложбените салони на СБХ като съвременен и добре разработван пазарен център за изобразително изкуство. Пожелаваме да се положат усилия за създаване на условия за такъв пазарен център. Инициативност, която със сигурност ще бъде полезна на съюзните членове. Широкото отваряне на вратите означава и раздвижване на въздуха.

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 02 / 2022, 64 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: