9 – 23 ноември 2021
галерия [a] cube contemporary, София
Оглеждали сме себе си от древността. В спокойната водна повърхност, във фино полирано парче отразяващ метал. Някога огледалата са били златни, сребърни, медни. Впоследствие са измайсторени венецианските кристално-сребърни образци – били са ужасно скъпи, невероятно красиви и приоритет само на висшето съсловие. През времето емулсията, нанасяна върху стъклото, е ставала по-тънка, често се е смесвала с алуминий, олово, огледалата поевтинявали. Ставали достъпни. Нито благородни, нито изящни, но, прозаично, вече присъствали във всеки дом.
Обратнопропорционално на горепосоченото се развива изкуството на Албена Щениовска-Еглофф. Нейните творби надрастват себе си постепенно-неусетно, но задължително към по-високи и спокойни хоризонти. Деликатността им заживява самостоятелно. Като деца, усетили сладката тръпка на младостта, зрелостта, мъдростта... Фокусирам се към настоящето и ви потапям в огледалния свят на платната ѝ...
Албена е влюбена в една безкрайна тема, а именно морските хоризонти, облаците и постоянно променящата се въздушност помежду им и между тях и зрителя.
Полуабстрактни, без конкретика и топография,
сюжетите ѝ отразяват състояния на покой, устойчивост и в същото време стремеж. Към? Всеки зрител тълкува тази посока индивидуално. Своя „образ“ Албена е разчела, а на нас е дала необходимата отражателна свобода.
Цветните хармонии са перлите от наниза, които ме притеглят безусловно към нейните картини. Лилаво-сребристите тонове, плътното и дълбоко ултрамаринено синьо някъде, зелено-златистите цветове другаде. Акцентите в хром-оранж или кармин, краплак подсилват действието, създават фокус на случката. Докато съзерцавам произведенията на Албена, имам усещането, че гледам през матов филтър, през тънка, уютна мъгла. Не ме напуска чувството, че току от дълбините на картината ще изплува нещо непознато и магично. Релефът, който тя колажира върху основата, нежно ме приземява с конкретните си форми и детайл. Създава център, измъква ме от унеса. В споделената древност за огледалата се таи рефлексът към Албенините картини – трептящото сребро в тях. Без значение каква е сложната гама на творбата, тя винаги е потопена в седефеното усещане и мекотата на благородния метал. Всичко, което можете да видите в платната на Албена, е отражение на личността ѝ:
успокояващо присъствие и вътрешна динамика.
Трябвало е да се роди точно във венецианския XVII век, но ние, днешните ѝ зрители, щяхме да сме ощетени неминуемо. От баланса, който тя привнася към това твърде шумно, шантаво, контрастно настояще.
Наблюдавам картините на Албена Щениовска-Еглофф и изпитвам чувството за съвършена повърхност, отразяваща един различен и непознат свят. И като Алиса се изкушавам да премина оттатък, да прескоча през тази огледална имагинерност и да видя какво има отвъд проблясващия хоризонт... Засега това ми изкушение е обуздан порив. Но само засега...
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 05 / 2021, 26 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук:
