На 1 февруари 2022 се навършиха 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора. В светлината на честването и с празничната приповдигнатост на този необикновен ден в носещата неговото име кюстендилска художествена галерия по традиция тържествено бе връчена и Националната награда за живопис „Владимир Димитров – Майстора“. Церемонията бе увертюра към
официалното откриване на впечатляваща паметна изложба, посветена на тази годишнина,
със специално подбраната, богата и разнообразна експозиция от забележителните творби на един от най-големите художници в новата българска живопис.
Паралелно в едно от алтернативните пространства на новото крило на галерията беше открита интересната и нестандартна изложба на удостоения през миналата година с приза Йордан Кисьов, представен от изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева.
+++
Съревнованието за престижната награда на името на Владимир Димитров – Майстора и тази година беше между
петима съвременни български живописци.
На 20 декември 2021 жури, избрано от УС на СБХ, разгледа представените предложения и номинира следните автори: Атанас Парушев, Богдан Александров, Десислава Минчева, Иво Бистрички, Милко Божков.
+++
Церемонията / връчване на наградата на Атанас Парушев
За лауреат на настоящото издание на наградата „Майстора“ бе избран Атанас Парушев, получил номинацията по предложение на ръководството на секция „Живопис“ към СБХ за мащабната самостоятелна изложба в салоните на Национална галерия, Квадрат 500, продължила от 18 февруари до 9 май 2021 година. Успоредно с това до журито бе адресирано и мотивирано предложение за Атанас Парушев от името на Представителството на СБХ в родния му град Сливен.
Изложбата в Квадрат 500 включваше не само значителна част от най-новите му платна, но и селекция от онези произведения, характеризиращи
различните периоди абстрактна живопис в творчеството му още от началото на 90-те години
на миналия век насам. Бяха показани работи от няколко авторски цикъла с абстрактни композиции, чието начало Парушев поставя още през 1990 година с картината „Черга“. Експонирани бяха творби като „Композиция“ (1990), „Ритмично-геометрична композиция“ (1994), „Акварел ІІ“ (1994), „Вертикали“ (1998), отделни експонати от поредицата „Страсти“ (2018), „Разпятие“ (2019), варианти на „Синьо сребро“ (2004 и 2014), както и внушителните серии от неговите „Вертикали“ (от 2004 до 2019) в разнообразни колоритни интерпретации и множество конфигурации в различен мащаб.
Атанас Парушев / в изложбата си в ХГ Квадрат 500 (фотография: Национална галерия, Борислав Чернев)
В ритмично-геометричните композиции авторът експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното. „Вертикали“ е цикъл от абстрактни, предимно голямоформатни произведения, които художникът работи от началото 1990-те и до днес. […] Основната характеристика на този цикъл е хармоничното въздействие между цветовете и вертикалното равновесие. Следите от свободното разливане на боите напомнят на корени, влизащи в земята…“ – така описва Яна Братанова експресионистичните абстракции на Атанас Парушев в текста от издадения албум към изложбата.
Изборът на журито и тази година не беше никак лек предвид качеството на предложенията и сериозната конкуренция между номинираните.
+++
Номинираните
Богдан Александров / От изложбата „Триади“ в ХГ „Борис Георгиев“ , Варна
През март 2021 проектът на Богдан Александров в Художествена галерия „Борис Георгиев“ беше изненада за много от ценителите на изкуството във Варна, откъдето не случайно дойде и предложението, станало основание за неговата номинация. В изложбата „Триади“ провокативният художник бе поставил в нов контекст елементи от свои
знакови за последните 10 години изложби
като: „Пургаториум“ (зала „Райко Алексиев“, София, 2012), „Палимпсест. Портрети без име“ и „Парейдолия. Портрети в постановка“ (ONE gallery, 2015 и 2018), „Вертиго. Портрети без диагноза“ (Есенни изложби, Пловдив, 2018). Във варненската експозиция творбите бяха представени в групи по три, като препратка към смисъла на триадата от немската класическа философия – теза, антитеза и синтеза. Пламена Димитрова-Рачева отбелязва: „Изкуството на Богдан Александров е в параметрите на модерността. Авторът създава своя манифест за метода на живописване, концептуално открива нови параметри на визуализация с използване и на други медии – звук, видео и пр. Създава големи по формат жестови картини, чиято стилистика е близка до попарта, фотореализма и абстрактния експресионизъм. Образите са инспирирани от портретна фотография – без фокус, предадени в едно шеметно, разпадащо се движение на завъртане около самата си ос, като в състояние на световъртеж…“
+++
Десислава Минчева / от изложбата в U P.A.R.K, Пловдив
За Десислава Минчева изминалата 2021 година бе много специална. Тя бе носителят на Националната награда за живопис „Захарий Зограф“ за 2020. Номинацията за наградата „Майстора“ ѝ бе отредена от журито за серия от изложби през изтеклата година, последната от които в галерия „Нюанс“ с лаконичното заглавие „Балет“. Не за първи път в тази столична галерия художничката ни срещна с продължителните си задълбочени изследвания и творчески търсения по тази тема. През септември 2021 Десислава Минчева се представи и в пловдивската U P.A.R.K. Gallery с изложбата „Вода и светлина ІІ“,
доказвайки се отново като виртуозен майстор и творец с поетична дарба,
способен да разкрие по необикновен начин магичната красота и мистиката в различните състояния на природния пейзаж, пресъздавайки го с изразните средства на живописта и рисунката, преплетени в интерпретации, съчетаващи нюансите от палитрата на нейната богата чувствителност.
+++
Иво Бистрички / от изложбата „Сградите в нас“, галерия „Структура“, София
Секция „Живопис“ към СБХ с основание предложи за награда и бургаския художник Иво Бистрички за неговата впечатляваща изложба „Сградите в нас“ в софийската галерия „Структура“. Кураторът на изложбата Мария Василева определи Иво Бистрички като „художник, който
преследва идеала за съвършената вътрешна красота,
анализирайки най-големите грешки на човечеството. […] В най-новата си серия творби „Сградите в нас“, специално създадени за галерия „Структура“, авторът остава верен на себе си и дори се отказва от запазената си марка да добавя втори пласт (пластически и емоционален) към изображението… Съзнателно решава да се приземи в полето на чистата живопис. Без ефекти и външни намеси. Изложбата в галерия „Структура“ е предупреждение, обезлюден свят, обитаван от празни сгради и доминиран от амбиции – гигантско гробище, в което няма място за човеци.“
+++
Милко Божков / от изложбата „Салонът на природата“, СГХГ
Напълно заслужено (и сякаш неизбежно) с номинация бе удостоен и Милко Божков за „Салонът на природата“ в СГХГ – една експозиция, вдъхновена от стихове и фотографии на Борис Христов. Идея за съчетание на поетично-философски и живописно-поетични творби, включваща виртуозните 55 живописни картини, 42 акварела и 40 рисунки с туш. Не по-малко вълнуваща среща с автора бе и съпътстващата голямото събитие блестяща камерна изложба „Разходка с Бимбо“ в столичната галерия „Арте“. Сред множеството оценки за „Салонът на природата“ се открояваше и споделеното от художника Теодор Ушев откровение: „Това е апотеоз на духа, на
намерената, споделена, сътворена експлозия на две енергийни кълба,
в един и същ, най-висш стадий на своето развитие. Всъщност, експлозия няма. Има съзерцание, подреждане и анализиране на студени камъни. Но от тези камъни ви става толкова топло, че възхитата от намереното съвършенство в тази изложба неминуемо преминава в ридание, и сълзи, пред най-добрите картини от цикъла на Милко Божков.“
Една награда може да означава много – признание, чест и слава. Тя е мечта, стимул, амбиция, гордост… И много повече! – със светостта на името на Майстора, с гения на неговото изкуство и с авторитета и таланта на всички големи имена в българската живопис, станали част от нея.
+++
За наградата
В периода 1973 – 1989 Съюзът на българските художници присъжда наградата за живопис „Владимир Димитров – Майстора“ на Вера Недкова, Илия Петров, Кирил Петров, Калина Тасева, Златю Бояджиев, Цвятко Дочев, Иван Ненов, Ненко Балкански, Атанас Яранов, Васил Бараков, Теофан Сокеров, Александър Петров, Веса Василева, Атанас Пацев, Стоян Сотиров, Генко Генков, Иван Димов, Емил Стойчев, Димитър Киров, Бисера Прахова, Георги Баев, Милко Божков, Спас Нешовски, Йордан Попов, Йоан Левиев, Румен Гашаров, Кольо Витковски, Светлин Русев, Емил Попгенчев, Йордан Кацамунски, Николай Майсторов, Надежда Кутева.
Носители на наградата след възстановяването ѝ (от 2013 насам) са Андрей Даниел, Свилен Блажев, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова и Йордан Кисьов.
Повече за наградата можете да разберете в категория Конкурси и награди
+++
Атанас Парушев е десетият лауреат в новото ѝ издание.
На тържествената церемония по връчването на приза, изказвайки своята благодарност, с вълнение Парушев сподели и радостта си от факта, че е оценен именно от колегите си, от своите „братя по оръжие“, което е възможно най-високото признание.
Атанас Парушев / след връчването на наградата в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“, Кюстендил (фотография: Свобода Цекова)
В този контекст би било интересно отново да прочетем онова, което Сирак Скитник преди около век пише в „Златорог“ (Х, 1929) за своя преполовил житейския си път именит съвременник: „Странно раздвоение: душа на съвременник и навици на отшелник. Художникът живее с фанатичния възторг пред едно утре, човекът – с остатъците от едно вчера. И тия два светогледа не се борят. Техните противоречия са изгладени подсъзнателно – от фанатизма на първия и равнодушната неподвижност на втория. Но един-единствен стремеж създава единството. Защото всъщност властва само творческата душа с винаги повишения патос на своя запълващ всичко творчески копнеж. Тъй са изглеждали мнозина майстори от миналото, на които животът е бил запълнен единствено с грижата да дадат душата си на Бога – да му върнат удесеторено онова, което им е дал. И не е ли непонятно: тия хора, дори откъснати от живота, от неговите всекидневни прояви, са чувствали съвременността много по-пълно от тези, които са изгорели в нея.
Името на Владимир Димитров – Майстора може би мнозина знаят, картините му – малцина. Тия малцина едва ли могат да свържат неговото творчество с човека, който почти бяга от живота и като че ли съвсем не чувства неговия ритъм. А при това – едва ли имаме художник с такова непосредствено чувство към съвременността като Майстора.“
Любен Генов
февруари 2022
+++
Публикацията е от Бюлетин на СБХ, брой 01 / 2022, 8 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук
