Уважаеми читателю, в ръцете си държиш невероятна книга. В ролята на машина на времето е влязла фотографията и ни връща сто години назад. Има опасност да се опияним и разгледаме набързо и повърхностно образите. Да изпитаме кратковременно удоволствие, подобно на героите, които попаднали на бойното поле, където се сражавали преди 100 години френски войници, и открили каса френски коняк. Яли, пили и се веселили, а като изтрезнели, разбрали, че само една бутилка от този коняк се оценява на 25 хиляди евро. За наша радост албумът позволява да се връщаме отново и отново, да проникваме и оценяваме случващото се пред очите ни.

Натрупаното време придава стойност на всеки продукт и с особена сила това важи за фотографския образ. Пред нас са оригиналните снимки на Антип Коев Обущаров – непознати, невиждани, нечувани. Историята на българската фотография трябва да се пренапише, за да се запълнят съществени липси. На мода сега е словосъчетанието „намерена фотография“. Често става дума за авторски прочит на нечий архив, като се търсят връзки между теми, сюжети, кадри, и откривателят е равнопоставен на откритието. Мисля, че за нашия случай по-подходящ израз е „намерена България“. Антип Обущаров систематично изобразява живота на село Шипка в цялото му многообразие на труд, делници, празници, радости и мъки. Големият български етнограф Димитър Маринов казва в своята книга – изследване за град Лом, че е достатъчно да се запознаем в дълбочина с особеностите и характера на едно населено място, за да направим обобщение за цялата ни страна. Разглеждайки снимките, опознаваме облеклото и нравите, обичаите и мирогледа, вярата и навиците на българина въобще.

Документално-историческата стойност на тези образи е неоценима, тепърва те ще бъдат обект на обсъждане, изследване и анализ. Сред целия намерен архив има голям брой плаки, които поради недобросъвестно съхранение са повредени. В продължение на сто години влага, мръсотия, неподходящи условия са работили върху фотографската емулсия. Получава се сблъсък на съзидателното действие на автора и унищожителното действие на увредата. Изображението съдържа противоречие. Само че, ако за здравия разум то е опасение и предизвиква съжаление, то за сферата на изкуството е желан и достоен резултат. Процесът на повреждане има естетически характеристики и сблъсъкът се е превърнал в хармонична симбиоза, дотолкова разнопосочна, че са налице удивителни съчетания:

1.
Срещат се документалност и художественост. Тези две характерни особености на фотографията, които в историята така трудно са намирали мярката на съжителство, тук са органично вплетени един в друг.

2.
Сливат се в едно – съзнателно човешко и неръкотворно механично действие. Днес често красотата е примесена със социални, концептуални, сексуални и т.н. влияния, докато тук резултатът е удивителна красота – необяснима, чиста и неизчерпаема.

3.
Японският художник Араки – представител на най-модернистичните тенденции в света на изображението, издава албум с повредени кадри от 8-милиметров филм. За разлика от артистично самоцелните посоки на внушения, естетически повредените фотографии на Антип Обущаров са ярък пример на събраност на времената, миналото е придобило съвременни черти, а модерната визия е със старовремско съдържание.

Истинската фотография притежава богат потенциал за размисъл, разглежда се бавно, защото се ражда бавно. Ако вземем лупа и се спрем на отделно лице, на отделен детайл, ще установим, че всяка снимка е достоен пъзел от множество снимки. Има съответствие между времето на създаване и това на възприемане. Не искам да кажа, че са ни необходими сто години, за да усвоим адекватно тези изображения, но сега е моментът, когато трябва да положим началото на запознаването с високо българско постижение, българско наследство, което с чиста съвест можем да определим като принос в световната фотография.

Николай Трейман

Откритието Антип Коев Обущаров и светлината. Думи от съставителя на албума Александър Иванов

Антип снима животa в село Шипка — такъв, какъвто го е видял в периода 1906 – 1931 година. Четвърт век – време на бедност и охолство, мир и война, подем и погром. Неговото ателие е на открито — цялото село с околностите. Постановъчните си фотографии Антип прави около манастира, пред училището и пощата, сградата на семинарията или по домовете на съселяните си. Забележителни са неговите репортажи от селския живот (на нивата, в кръчмата и в розоварната, на планина и река...) – животът от раждането до смъртта. Снима близките си, приятели, гости на селото и манастира. През май 1925 е принуден да заснеме труповете на убитите си близки – майка, сестра и зет, близък приятел. Участник е в двете войни, Междусъюзническата и Първата световна, като полкови фотограф към 23-ти пехотен Шипченски полк.

Извън автора другия творец се оказва Времето: то действа посредством влага и светлина, които довеждат трайните изменения в емулсионния слой на плаките и са следствие от физико-химични процеси на стареене, деструкция и разпадане на сребърния халогенид в емулсията. На места върху първоначално запечатаните образи се наслагва творението на времето. Така, бавно и полека (като в приказките), за 100 години То извайва съвършено абстрактни графики, в които отсъства Антиповият свят. Другаде има странна симбиоза между творците. Сякаш времето се е постарало да украси по неповторим и избирателен начин определени образи, други да заличи... Така реалният свят на Антип Обущаров придобива друг, нереален привкус, гарниран с благородната патина на времето.

С благодарност и признателност към личността на Антип Обущаров и поклон към великия съзидател и творец — Светлината.

Александър Иванов

+++

„Сто години назад с фотографиите на Антип Коев Обущаров“ / Голямоформатен албум, 224 стр.

+++

Още за изданието и изложбата в СБХ – Шипка 6, зала 1C можете да видите в публикацията ни тук: