Откриване и представяне на фотоалбума
19 април 2022, (вторник) от 18:30 часа

+++

Откритието Антип Обущаров

На 18 януари 2021 в малка стаичка на Етнографска колекция „Чирпанлиева къща“ към Народно читалище „Светлина – 1861“ в град Шипка имах среща с уредничката Рада Стоянова. Уговорката беше да намина на място, за да прегледам „едни негативи“. Там, до прозореца, на малък плот бяха струпани на купчини в различни кутии над 500 стъклени плаки – основно формат 10 х 15 см. Предишната уредничка Гина Хаджиева ни осветли, че това са стъкла на Антип Обущаров, фотограф от село Шипка. Тя лично през 1995 г. ги приела като дарение от наследничка на по-малкия брат на автора Христо.

В „Чирпанлиевата къща“ по ред причини бяха престояли още 26 години. Човек може да си представи от колко време не бяха пипани от човешка ръка...

За пръв път чувах името на автора, нямах никаква представа за фотографската му дейност в селото през първите три десетилетия на ХХ век. Бях смаян от количеството на плаките. Да се намери такова богатство в наше време се случва изключително рядко. При това Антип ги е снимал преди 100 години тук – само на 6 км от родното ми село.

Направихме първоначалния оглед. Въпреки че имам дългогодишен опит в разглеждане на негативи, а и форматът 10 х 15 см е достатъчно голям, за да бъде разглеждан първоначално и без лупа, това отне няколко часа.

Голяма част от плаките бяха абсолютно негодни с почти изцяло липсваща или частично смъкната емулсия – изглеждаха почти прозрачни. Имаше и слепени. При разделянето им част от емулсията оставаше върху гладката страна на съседната плака. Намираха се и счупени.

Проявените плаки бяха стояли 80 години под стълбището в бащината къща на Антип, на влага и светлина. Това беше довело до трайно увреждане на емулсията, но сякаш избирателно и не на всички. Годните, в които имаше видими образи, даже и счупени или парчета от плаки, отделяхме в две категории – добри и леко увредени.

В третата група – силно увредени, попадаха най-много стъкла. Тук открих странна симбиоза между творците. Сякаш времето се бе постарало да украси по неповторим и избирателен начин определени образи, други – да заличи. Реалният свят на Антип Обущаров бе придобил друг – нереален привкус, гарниран с благородната патина на времето.

Междувременно се оказа, че при предишния дългогодишен председател на Читалището в Шипка Христо Тъпанов има добре запазени още 18 големи плаки, които е получил през 1969 от Пенчо Коев, син на по-малкия брат на Антип – Христо. Странно беше, че 16 от тях бяха с формат 18 х 24 и само две – 13 х 18 см. Контактните копия – формати 8,5 х 13,5; 12 х 17; 17 х 23 см са другата част от наследството на фотографа. Тях откривахме в продължение на близо година, пръснати в архива на Шипка, съхраняван в Eтнографска колекция „Чирпанлиева къща“ към НЧ „Светлина – 1861“, Музея на фотографията – Казанлък, Историческия музей „Искра“ – Казанлък, Музея „Шипка – Бузлуджа“ – Казанлък, Държавните архиви в Стара Загора, Хасково, Габрово, Велико Търново, Пловдив, семеен архив Христо Загоров и „Ланковата къща“ – с. Голямо Дряново, и в частни колекции.

От наследниците на двамата братя на Антип – Стефка Досева и Нели Обущарова, ни бяха предоставени албумът на фамилия Обущарови и семейни снимки. Оказа се, че почти във всяка стара шипченска фамилия има нещо останало от Антип. Това е нормално и естествено, тъй като той единствен фотографира живота в селото по това време. От албуми и кутии, забутани по тавани и мазета, излизаха прашасали образи от стара Шипка.

... И така за година време, плака след плака, снимка по снимка ни се разкриваше животът

в старопланинското село отпреди 100 години – чист и неподправен. Такъв, какъвто го е видял авторът през своя фотоапарат. Очарова ме човекът и фотографът Антип с подхода си на снимане, близо до хората и тяхното всекидневие. Също несгодите и трагизмът на войната и нейното човешко лице... Той за четвърт век е натрупал огромен за времето си архив, който за съжаление е разпилян по различни причини, но най-вече от безхаберие за значимост.

Александър Иванов
фотограф, съставител на албума

Сто години назад с фотографиите на Антип Коев Обущаров / Голямоформатен албум, 224 стр.