Живопис
Изложбата на Васил Вълев не е ретроспективна, макар че всяка изложба на художник, който вече няма да рисува, е такава. И след една година откакто той си отиде, това е по-скоро поредната среща, поредният имагинерен диалог с художника – без сложни концепции и патетика, а с топлина и откровеност, каквато камерното пространство на залата предполага. Да, картините на Васил Вълев материализират топлото и буквално, и метафорично. Те са искрени и неподправени истории за хора и цветове, разказани не назидателно и високопарно, а с доброта и доверие към зрителя.
Представените маслени работи, акварели и рисунки са предимно от ателието на художника. Този сегмент от обемното му творчество представя живописно-емоционалните пластове в произведенията, амалгамата от идеализирани реалности и наративи.
+++
За автора
Професор Васил Вълев е дългогодишен обичан преподавател в Националната художествена академия. Той е роден в село Сигмен, Бургаска област. През 1959 завършва Художествената академия, специалност „Декоративно-монументална живопис“ при проф. Георги Богданов. От 1990 е професор по рисуване в НХА. Преподава в НБУ, Варненския свободен университет, Свободната академия „Жул Паскин“. Автор е на монументални творби за частни и обществени сгради.
Васил Вълев започва творческия си път в Търговище през 1959 като учител по рисуване. От 1963 до 1967 е първият уредник на художествения отдел в Окръжния исторически музей в Търговище и полага основите на експозицията на търговищката картинна галерия. Инициатор и организатор е на първия международен пленер по акварел „Никола Маринов“ в града през 1977. Признат е за един от будителите на Търговище.
+++
Станислав Памукчиев: За Васил, акварела и истината.
Има художници, които успяват да съберат в цялостен, завършен свят артистичните си интуиции с чистотата и откровението на човешката си природа. Художници, за които чистосърдечността и духовната откритост на творческия акт се изпълват със съдържанията на истинното, дълбоко човешкото, с принадлежността към топлината на земята и паметта на рода.
Изкуството на Васил Вълев потърси
тишината на притаената привечер, на златистите охри на залязващия ден,
на жените, завръщащи се от полето, прибиращи животните или приседнали на раздумка. Артистичната поетика на Васил органично вгради в живописна материя виталността на природата, одушевена от чистотата, простотата и добротата на селянина.
Тепърва ще откриваме духовните измерения в творчеството на Васил Вълев. Ще търсим защита в добротата и душевната щедрост на неговия поетичен свят. Васил превърна високата естетическа мярка на своята живопис в етична норма, нравствен коректив в дълбокото разбиране за живота като естество и истинност.
Васил вълев / от изложбата
Васил Вълев е един от най-силните акварелисти в България. Акварелът е средството, което му даваше свободата да следва движението, променливостта, капризите на разливащата се вода, цветните преходи, случайностите и неочакваните открития във формата и фактурата. Материалът, който със своето интерпретативно качество разкрива трепета, вълнението, движението на артистичната чувствителност. Вълев постигна по виртуозен начин цялото богатство на този материал и изрази пълноценно своята емоционална и духовна природа.
Професор Васил Вълев научи много поколения художници на рисуване и живопис.
Учител във високия професионален и духовен смисъл,
който със знанието за пластическия строеж, за живописната материя, дълбокия тон и сложен цвят учеше на професионален морал, на честност, откровение и артистично достойнство. Професорът умееше да печели доверие, да вгражда в съзнанието и душата на учениците си онази висока естетическа, нравствена и духовна мярка, дето ще ти трябва за цял живот. Някак естествено, без дидактика и излишен патос, възпита десетки художници. Неговата дълга и дълбока проекция, гради пространства в новата българска живопис.
Васил Вълев ще продължава да живее с примера на своя отдаден на изкуството живот и с истината на своето дълбоко, топло, проникновено творчество.
Поклон, с обич и признателност... Учителю!
Проф. Станислав Памукчиев, юни 2021