Галерия (12)

Мемориална изложба

Куратори: Христина Бобокова, Станислав Памукчиев 

Изложбата се посвещава на 70-годишнината от рождението на художника и изкуствовед Димитър Грозданов и ще представи неговото творчество с картини и пластики, както и с кратки текстове и публикации, които дават представа

за развитието на изкуството в България през 90-те години на ХХ век.

Като дългогодишен редактор на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“ и основател и главен организатор на фестивала „Процес – Пространство“ Димитър Грозданов остави след себе си архив и колекция от художествено богатство, които днес свидетелстват за неговия неуморим ентусиазъм и пълна отдаденост на изкуството.

+++


Христина Бобокова:

„От въглен към огън“ е изложба, посветена на художника, изкуствовед и теоретик на изкуството Димитър Грозданов. Тя представя подбрани творби, отразяващи неговата огнена същност и темперамент, характерен неоконцептуален маниер на работа, авторски техники, творчески търсения, слова, мисли. Изложбата очертава основна линия в творчеството на Димитър Грозданов, свързана с унищожението и същевременно със съзиданието, които авторът асоциира с огъня и неговия краен продукт – въгленът. В едноименна статия от 90-те години[1], аргументирайки един свой проект, той припознава „творческото горене“ като предпоставка за изграждане на дадена културна ситуация, като овъгляване на реалността, а всяка реална картина, скулптура, спектакъл, текст, филм за своеобразни въглени на една душевност – процес, пропорционален на степента на горене, на температурата, която съдържа произведението на изкуство. Творбите му, често мрачни и тъмни, са размисъл за присъствието на пожара, огъня и овъгляването като част от нашия материален и духовен свят, за преминаването от едното състояние в другото и най-вече за това как от тлеещите въглени да се запали отново искрата… и от нея пак огънят… и наново животът.

Творбите на Димитър Грозданов са извън всякакви стереотипи и норми,

разкриват нови неопластични подходи,

интерпретират и дефинират екзистенциални състояния и процеси като самотата, любовта, комуникацията, контакта с природата, трансформацията, живота, смъртта. Инсталациите и пърформансите му са разкази, посветени на явления, състояния, емоции, останали от някои материални белези от миналото и онова, което ни липсва. Творбите му често поетизират земята, природата, животинския свят; пречупвайки образите им през себе си, той създава своеобразен свой автопортрет. Домашният любимец, скъп спътник в живота, е изразител на идеята на автора за благородство, спокойствие и уют.

В първите изложби, акции, хепънинги от втората половина на 80-те години в България с участието на критици във въздуха се носи усещането, което по-късно се превръща в обичайна практика –

критикът да бъде неразделна част от цялостния художествен процес като провокатор и организатор на изложби,

като анализиращ и теоретизиращ, докато се стигне до момента той да поеме на гърба си идейната, практическа страна по една изложба, акция, фестивална програма. В тази роля успешно влиза Димитър Грозданов като активен участник във всички арт процеси и оставя „гореща, огнена следа“ след себе си. Неговата сетивност реагира на поредицата от явления и закономерности в обществото, които проправят пътя в нашето изкуство за необичайни форми, акции, експерименти, игри. Това го вълнува и провокира като художник, изкуствовед и журналист през цялото му творчество. В работата си той не поставя ограничения при форма, текстура, материали, жанрове, преплита изкуствата, дава свобода на ума и тялото и често го изразява в текстовете си.

Фестивалът за съвременно изкуство „Процес – Пространство“ е мястото, където може да се види най-точният образ на Димитър Грозданов – едновременно на художник, критик, куратор, организатор, приятел, бохем. Проектът стартира през 1992 в град Балчик, замислен като сцена за дискусия и експерименти, място, където всички възможни търсения, стилове и индивидуални творчески интереси могат да се срещнат не само в изложбеното пространство или във времето, в което се създават, но и в концепциите. Фестивалът е международен и се провежда ежегодно 30 години, като неговата виталност е в динамиката, в неизвестността, в очакването как ще се трансформират идеите на участниците в процесите на комуникация и взаимодействие, да се представят нови идеи и хора.

Изложбата „От въглен към огън“ представя документалния филм „Данте и въздушното перо“ (2022) на режисьора Димитър Липовански.

Филмът е разказ за работата и творчеството на Димитър Грозданов

през погледа на приятели и колеги, пресъздава проекти, уъкшопове, акции, мисли, отразява неговото съществено присъствие, значение и роля за развитието на българското съвременно изкуство.


[1] Грозданов, Димитър. От въглен към огън (опит за аргументация на една моя реализация)

Димитър Грозданов / без заглавие