Фотографиите са заснети за архива на СБХ от Антонио Георгиев-Хаджихристов.

В препълнената с колеги и приятели на Димитър Грозданов зала „Райко Алексиев“ беше открита изложба, която представя неговото творчество като художник. Изкуствовед, критик, историк на изкуството и художник,

човек с харизма, която се усещаше в залата, сред приятелите му, каквито Митко имаше много.

В думите, споделени пред публиката от кураторите Христина Бобокова и Станислав Памукчиев и Любен Генов, и тримата близки приятели на Митко, официалносттта, присъща на изложбени откривания, отсъстваше.

Той даваше много и не мислеше какво му вреди. „Творбите му, често мрачни и тъмни, са размисъл за присъствието на пожара, огъня и овъгляването като част от нашия материален и духовен свят, за преминаването от едното състояние в другото и най-вече за това как от тлеещите въглени да се запали отново искрата… и от нея пак огънят… и наново животът.“ (Христина Бобокова)