откриване: 11 март, сряда, 18:00 часа

Петър Йедличка е твърдо застанал между скулптурата и живописта – въпреки че е завършил скулптура, живописта съпътства и оживява творчеството му още от гимназиалните му години. В работата му тя е едновременно допълнение и контраст. Очевидно е, че темпераментът на автора клони към живописно изразяване и деформация на формите. Неговите картини са близки до гротеската, понякога любезно хумористични, друг път остри и иронични, а в някои случаи в тях се усеща и носталгична меланхолия.

Неговото творчество създава асоциации с множество имена и понятия, като Едвард Мунк, Джеймс Енсор, немски експресионизъм, фовизъм, ар брют, Франсис Бейкън, неоекспресионизъм, Иржи Начерадски, Георг Базелиц и много други. Всички тези личности и направления имат много общо с Петър Йедличка, а именно че живописта, която е небрежна по форма, крещяща по цвят и динамично развълнувана, освобождава твореца и може да разкрие на художника и зрителя истините на живота без цензура и позлата.

Настоящата изложба предлага поглед към живописните творби и рисунки на Йедличка, създадени в продължение на петдесет години. Авторът представя творчеството си от 70-те години, т.е. от времето на следването си в София, до днес.

През всички десетилетия основната тема на Йедличка е човекът.

С напредването на възрастта на художника в работата му се засилва и интересът към темата за стареенето. Той изследва теми, които засягат почти всяко човешко същество през живота му – това са взаимоотношенията или тяхната липса. Нищо не е представено идеализирано, защото реалният живот е далеч от съвършенството.

Периодът на следването му в Художествената академия е представен умишлено с избрани класически рисунки – актови композиции и портрети. Още тук можем да усетим интереса на Йедличка към по-експресивния почерк и изразителните светлинни контрасти. И както се вижда в творчеството му от 80-те години, дори и старателната академична подготовка не е довела автора до развиването на идеалите на Рафаело. Неговата личност е била привлечена от нещо по-живо – творчеството на Йедличка е в синхрон с по-широкото течение на неоекспресионизма, което е достигнало своя връх именно през 80-те години.

Отделна група са творбите от периода 1995 – 2006, включващи портрети и актове, винаги на самостоятелни фигури. В сравнение с предходния период лицата тук придобиват по-ясни форми, а щрихите на четката са по-широки.

В избраните творби, създадени от 2007 до днес, доминират двойки или групи фигури. Художествените мазки са все така енергични, но се състоят от по-тънки многоцветни линии. Те напомнят нишки вълна, заплетени от котка или дете.

Още от самото начало на творческото развитие на Йедличка изобразените от него хора са голи, дори и в метафоричен смисъл. Авторът прониква със своя рентгенов поглед в същността на човека и разкрива неговата сложна душевност – понякога смешна и глупава, друг път ужасяваща или луда, но и нежна и любяща.

Изразителната работа с цветни петна, с по-широки или по-тънки мазки, често е съпроводена и със следи от стичаща се боя. Това препраща към любимия подход на Йедличка, който освен пулсиращата енергия на своя почерк, обича да използва и случайността, като оставя боята да се стича свободно по повърхността на картината. Йедличка често работи върху картините си на пода, не се страхува да заобикаля платното и да рисува от всички четири страни, нито пък да сменя мащаба и разположението на фигурите.

От 90-те години Петър Йедличка се занимава и с педагогическа дейност. През 2016 по програма „Еразъм“ той заминава за един месец в София, в своята алма матер, където отново изживява студентските си години, бивайки ръководен и оценяван от преподаватели. Така се раждат неговите ъглови рисунки, които са в пряк контраст с бурната му живопис. Рисунките по натура изискват концентрирана работа. Те се позовават на корените на живописното творчество и академичната дисциплина, която не трябва да се възприема с отрицателно отношение. На метафорично ниво можем да ги разглеждаме като полярност между разума и чувствата, реда и хаоса.

В творчеството на автора често срещаме шутове, клоуни, актьори, мимове, жонгльори, карнавални маски, но и персонажи, вдъхновени от литературата или приказките. Фигурите от театралната или цирковата среда отдавна са се наложили в изкуството. Тъй като живеят в периферията на обществото, през XIX и ХХ век тези образи се превръщат в символ на свобода и необузданост. Фигурата на меланхоличния „Мим“ (1978) е дипломната работа на Йедличка. Далечен отзвук на тези теми е картината „Карнавал“ (2019), която напомня, че животът не върви само по прави релси, а се натъква на многобройни разклонения, завои и неизвестни тунели. Живописта на Йедличка показва света под формата на пъстър карнавал с възходи и падения.

Забележителни са и творбите от последните години. Въпреки че остава верен на формата и цветната експресия, творбите на Йедличка изглеждат почти мистични. Фигури или глави се издигат на тъмен фон, сякаш са спомени, извиращи от дълбините на паметта. Напомнят на безкраен космически пейзаж, изпълнен с мрак, но и с блестящи ярки звезди. Знаем, че паметта ни е нестабилна и променлива. Спомените се пренаписват по същия начин, както една стара картина се пренарисува. И серията „Пренарисувания“ от 2025 включва последните творби, които Йедличка представя. Времето и избледняващите спомени не могат да бъдат спрени – авторът обаче ни предлага възможност да се спрем пред отделни картини, които са ценен отпечатък на човешките чувства и да преживеем момент на удивление, радост, меланхолия или помирение. В нашето забързано време това спиране се превръща в рядък лукс.

Мартина Шнайдерова

За автора

Петър Йедличка е роден през 1953. След като завършва Средно училище по изкуствата в Бърно, изучава скулптура в Националната художествена академия в София. Освен със скулптура и живопист, той се занимава и с керамика. Йедличка преподава първо във Факултета по изобразителни изкуства към Техническия университет в Бърно, а от 1998 до днес във Висшето професионално училище по реставрация в Бърно. Авторът има над 30 самостоятелни изложби и е участвал в множество общи изложби в страната и в чужбина. Отличен е със стипендия от американската фондация „Полък – Краснър“ (1990).

Повече информация за автора можете да намерите тук

+++

Кадри от откриването може да разгледате тук

фотограф: Елена Спасова