Днес, когато вече трета седмица експонатите на второто биенале на българския дизайн пълнят залите на Националната галерия за изобразително изкуство на „Шипка” 6 и привличат всеки ден стотици възторжени почитатели на изкуството на дизайна,  сме на път „митът български дизайн“ по думите на доц. Васил Стоянов да се превърне в реалност и традиция в културния живот на София и страната. На три етажа бяха показани произведенията на 60 утвърдени автори в областта на продуктовия и графичен дизайн и двойно повече творби на ученици и студенти от 6 университета и 3 средни училища по изкуствата.

Нашият народ е вградил своята история в забележителни паметници на културата. Каменна пластика и стенописи, керамика и текстил изумяват и днес почитателите на изкуството. Дизайнът е все още младо изкуство, независимо, че скоро се навършват 50 години от неговото официално институционализиране през далечната 1963 година. В динамичното настояще, в новите обществено-икономически реалности на световна икономическа криза тази същностна страна на българската нация придобива нови форми и измерения, става израз не само на традиционното преклонение пред красотата, намерило в себе си еволюционната необходимост на ново творческо отношение към действителността.

Биеналето беше съпроводено от богата програма от съпътстващи събития (паралелна изложба на фирма „Roca”, международна научна конференция, творчески и делови срещи). Това събитие обединява българските дизайнери, работещи у нас и в чужбина, като приобщава и чуждестранни дизайнери, работещи за или в България. Биеналето не е някакъв самоцелен акт. То идва като една естествена крачка след първото биенале на българския дизайн, заменило традицията на поредица от изложби, които се проведоха в периода 1996–2006 г. (на всеки две години), и съвпада с желанията и амбициите на цялата дизайнерска колегия.

Често ми се случва да срещам опоненти на идеята, че може въобще да се говори за български дизайн – нямало такова понятие. Ако се върнем няколко десетилетия назад до емблематичната 1964 г., можем да установим, че тогава това също е било полемичен въпрос след първото участие на експонати на индустриален дизайн в ОХИ „Приложни изкуства“ 1964. През целия ХХ в. дизайнът е едно от явленията, които са доказателство за взаимното преливане на българската и европейска култура. Между двете световни войни се водят оживени дискусии за „новата предметност” и критично се осмислят модерните европейски стилове. Машините, техниката, футуристичните явления и проекти стават предмет и на българския художествен живот. На много малко съвременници е известен фактът, че българи са учили в първите европейски училища по дизайн: в БАУХАУС – Николай Дюлгеров и Мара Учкунова-Аубьок и във ВХУТЕМАС – Александър Жендов.

Цел на биеналето е да отрази състоянието на българския дизайн през периода 2008–2011 г. Събитието е и преглед на постиженията на голямото разнообразие от толкова много „дизайн професии”, място за некомерсиален диалог между потребителя и продукта, достъпeн за всички видове публика. Задачата на биеналето е да представи креативни и иновативни дизайнерски решения, да даде възможност те по-бързо да си проправят път от ателиетата до производството и пазара. Чрез изложбата се търси генерирането на организационна и информационна структура за съвместна дейност – работна група за създаване на стратегия за по-ползотворно внедряване на дизайнерския труд.

Второто биенале предостави и платформа за създаване на партньорства между работещите дизайнери, висшите училища и културните институции, производителите и потребители на дизайн. Според организаторите най-важната мисия на второто биенале на българския дизайн е да създаде експозиционно пространство за творческа изява и да продължи традициите за представяне на постиженията на българските дизайнери, започнати през предходните десетилетия и превърнати в ярък културен форум от първото биенале през 2008 г.

Независимо от показаните „пъстри“ резултати общото впечатление от изложбата бе, че тя на практика успя да направи един точен „социален разрез” на състоянието на българския дизайн. За пръв път ние можахме да видим болшинството негови жанрове и разновидности на цели три етажа, експонирани за широката публика през един достатъчно дълъг период от време – 22 дни. Биеналето привлече вниманието на медиите и изключително много публика, като най-радостният факт бе, че тя в голямата си част се състоеше от млади хора. Изложбата се превърна в една своеобразна щафета между поколенията, полагайки по този начин мост във времето, не само между млади и по-възрастни, но и в мислите и чувствата дори и на най-непредубедения „редови“ зрител.

България винаги е служела като културен мост за Европа със своята културна идентичност. И днес, когато сме пълноправен член на Европейския съюз, с още по-голямо самочувствие ние имаме основание да приемем предизвикателствата на новото време. Първото биенале на българския дизайн бе организирано точно в актуалния момент, за да покаже на светло възможностите на българските дизайнери.

Днес второто биенале открива нова страница в културния живот с претенциите да се превърне в културен феномен, който обединява образованието, творците, медиите, държавните институции в областта на културата, икономиката и промишлеността.

Димитър Добревски