С изложба от цикъла „Шедьоври на българските галерии” галерия „Индустриална 11” отбелязва 130 годишнина от раждането на Владимир Димитров – Майстора. Изложбата може да бъде посетена в галерия „Индустриална”, София, ул. Индустриална 11,  между 19 септември  и 15 октомври 2012 година. Събитието се дължи на сътрудничеството между галерия „Индустриална” и Съюза на българските художници, на участието на Художествена галерия – Кюстендил, Националната художествена галерия, Регионален исторически музей – Благоевград, както и на подкрепата на Фондация „Братя Василеви”.

Включените 65 живописни, акварелни и графични творби на Майстора са избрани с желанието да се върне внимание към онази част от ранното художествено наследство на твореца, която обикновено остава в пограничното поле на възприятието през годините. Подбраните от фондовете на редица художествени галерии в страната, както и непоказвани досега творби от частни колекции представят една съкровищна, съкровена част от делото на художника. Част от творбите, създадени непосредствено след Първата световна война, са проекти, към които художникът се връща отново и разработва в следващите години. В този смисъл те могат да се възприемат като „архетипни” за творчеството му. Включена е и част от военната продукция на Майстора. От тези рисунки с молив и туш добиваме представа за съпричастието и честността, на които художникът е способен.  Високата оценка, която тези документи получават от критиците на времето доказва тяхната изключителност и ги поставя далеч над останалата продукция на българските военни художници. Живописните творби  - намиращи се в непоказвани до момента частни колекции, завършват и допълват експозицията като представят и зрелия период на художника, в който той, запазвайки бистрия си и новаторски подход, довежда до синтез предишните си дирения.

За мото на изложбата – Първичната материя, може да послужи извадка от текст на Чавдар Мутафов от 1927 година посветен на графичното изкуство на Майстора:

„...Там щрихите на перото сякаш дялаха формата, както дървото се дяла с нож – и по този начин изобразените предмети (...) получаваха някаква ръбата стегнатост, известна кубистична структура и застиваха неподвижни, съчетани и сраснати един в други. Тази техника обаче, лишена от подробностите на случайното, твърде бавна и твърде старателна в еднаквостта на щриха, даваше от своя страна на изображението някаква вкамененост, изключваща движението на линията и моделираща само плоскостите.  Отсъствието на движение в образа даваше пък на формата известна безвременност, някакво експандиране изключително в простраството; оттук и една почти скулптурна неподвижност, в която материята се превръщаше в широки застинали маси – и тогава всичко ставаше едно (...) – една необятна и каменна материя, едно първично вещество, от което е бил сътворен светът.”[1]

[1] Бр. 8, сп. „Стрелец” от май 1927 г.