откриване: 12 октомври (сряда) 2022, 18:00 часа
Галерия „Астри“

+++

Владимир Зарев за Васил Василев

Уважаеми дами и господа, скъпи гости, приятели и почитатели на творчеството на Васил Василев, светът, който ни заобикаля е реален, вещественият свят около нас  съществува, но лишен от енергията на нашето духовно любопитство, той е неуловима, все още латентна форма на съществуване, полусън на предметния свят, бездиханната дрямка на природата. За да се пробуди този унесен в себе си свят, той трябва да бъде назован и така единствено творчеството, талантът на твореца,

неговото въображение и интуицията му разбуждат Битието

и го превръщат в смисъл, а по-сетне в памет и в История. Светът на Васил Василев е въображаем, надвеществен, и изтръгнат от унеса на  ежедневието, той е навсякъде около нас, но сякаш ние можем да го видим единствено и само в неговите прекрасни картини. Призвание и вътрешен копнеж на всеки истински творец е да създаде свой познаваем, но неповторимо личен свят. Колкото по-значим е този творец, толкова неговият свят е по-величествен и самобитен, по-неизчерпаем и недостижимо единствен. Така всеки истински художник е неоспорим еретик, който доизмисля и досътворява видимия, Божествения свят, а също доизмисля и досътворява човека. Безкрайността на човека.

Васил Василев / Жена, стигнала до три небесни извора с лодка

Не мога да скрия своето предпочитание и преклонение към творчеството на Васил Василев, което е пределно съвременно, но в същото време не преминава границата и не ни пренася в неразбираемото.  Неговите картини предлагат непознати, съвсем нови пластични решения, те са едновременно пределно отърсени от бъбривостта на разказа и в същото време всяка от тях е изпълнена с неповторимост. Казвам това, защото модерното, особено абстрактното изкуство като изключим създаденото от художници като Кандински и Малеевич, обикновено е повторяемо и не решава някакъв проблем на смисъла и на формата, а е по-скоро „празно“ или причудливо. Неоспоримото постижение на Васил Василев се състои в това, че той

не само разгадава, но и разширява света,

заобикалящото ни безкрайно битие, превръща се в Съзидател, в Демиург. В някакъв смисъл той допълва действителността със собствените си представи, размисли и преживявания, породени от нея и наистина разширява съществуващото, като го натоварва със смисли, като определя за съдбовни не толкова самите факти и събития, а техните сенки и значения. Допълва действителността като донякъде я скрива. Васил Василев не рисува това, което се вижда, а се опитва да надникне зад него, ще употребя по-точната дума – отвъд него.

Картините му приличат на словесни метафори,

те съдържат в себе си конкретния разказ, но най-вече неговата драма, конфликтите му, загатнатите в него прозрения.

С какво светът в картините на Васил Василев е наистина уникален и неповторим? Според мен с умението на художника да превръща всяко свое видение в смисъл, в памет, като едновременно с това ерозира и разпада същата тази памет. Така конкретният спомен за нещо преживяно се превръща в метафора за целия ни живот. Образите ги има и ги няма, те се губят в омарата, в тънката тъга на припомнянето, но и в тъгата на забравата. От представените тук картини ще спомена „Плувци и горяща лодка“, „Пристигане на Атон“, „Нажежените обувки на свети Георги“, „Буря край морето“, „Мъж носи знаме на две жени“, а също и прекрасните малки пейзажи от Атон. Ако се вгледате внимателно в тези „оскъдни пейзажи“ ще почувствате, че те са безкрайни. Същото усещане остават и другите негови картини, мярват се фигури, а тях ги обгръща едновременно обживяно и напуснато пространство и странна тишина. И още, перспективата в картините на Васил Василев не е пространствена, по някакъв невъзможен начин тя се получава между привидно загатнатите фигури и драматизма на изживяването и произтича от самите образи, пространствената дълбочина идва от сблъсъка на множеството внушения, смисли и философски прозрения в неговия необикновен свят. Така разказът в неговите изображения добива вътрешно напрежение, психологическа усложоненост  и многоизмерност.

Васил Василев  / Атон, манастирът „Св. Дионисий“

Трябва да спомена и това, че Васил Василев продължава успешно своята християнска тема, продължава да улавя подсъзнателните ни представи за един духовен свят, да рисува виденията за светци и ангели в оня преминал, но сякаш останал у нас вековен живот. Накрая ще си позволя да добавя, че Васил Василев е подчинил впечатляващия си талант на умението да бъде себе си, да бъде различен, следователно да бъде пределно свободен. Точно по тази прекрасна причина неговите картини се превръщат в част от нашето лично различие, от моята, от вашата, от нашата свобода. Тази наша възмечтана свобода, която ще остане завинаги в неговите картини.

Слово, произнесено от Владимир Зарев на откриването на изложбата