Анета Дръгушану се появява на художествената сцена в България още в началото на 1960-те години. Новаторският характер на нейната необитова живопис я нарежда сред най-големите български живописци.  Родена е в Румъния през 1937. През 1963 завършва живопис в Художествената академия в Букурещ при бележития художник професор Корнелиу Баба. 

При първия допир с картините на Анета Дръгушану зрителят има усещането, че те представляват едва ли не самостойни фрагменти от човешки или предметни изображения, проектирани в едно свое напълно автономно живописно пространство.

 „Въпреки своето действително солидно професионално образование – ученичка на знаменития румънски живописец Корнелиу Баба, Анета Дръгушану никога не е била академичен художник. В своето творчество тя осъществява много своеобразен синтез между класическа и модерна живопис. От класическата живопис тя развива грижата и вниманието към композицията, култивирането на богатите, съзнателно и едновременно интуитивно редуцираните монохромни живописни тоналности,  занаятчийската, в най-високия смисъл на думата, направа на картината. От модерното изкуство авторката извлича необходимите за себе си уроци относно възможните художествени и пластически хиперболи,  взаимопроникването и взаимопресичането на планове и пространствени зони, елиминирането на сюжетния разказ, ако изобщо можем да говорим за разказ.

От всички тези компоненти, съчетани в органичното единство на картинния свят,

  се ражда ярката индивидуална и категорично стилово разпознаваема физиономия на Анета Дръгушану, която от години определя нейното неповторимо присъствие в съвременния ни художествен живот.“ (проф. Чавдар Попов)