в Арт галерия НДК

В ранните си студентски години прочетох в текстовете на Мигел де Унамуно, един от моите „учители”, че „животът ни не е нищо друго освен постоянна борба мeжду духа и материалния свят.

Днес, в XXI век, човешкият дух е жестоко нападнат от необходимостта, наречена „обективен и материален свят”. Тази свят, изграждайки царството си върху безкрайната хоризонтала, иска да отнеме свободата му, да го превърне в себе си... Човекът творец търси собствена красота чрез творческото начало, идващо от царството на духа, и я сътворява в произведение, непримиримо към „вечното и неизменно състояние”. То е отражение на духовната творческа вертикала.

Македонското съвременно изобразително изкуство, показано чрез представените произведения, е всъщност

битка за личността на Твореца, за неговия дух и за Красотата

такава, каквато я разбира и изживява. И именно този и такъв акт е възможен чрез силната вяра в собствените сили. В нея всичко, което е преживяно, е като лично. Затова всичко, показано в тази изложба, е човешко и е над материалното и земното.

В търсене на красотата съвременното македонско изобразително изкуство, неговата живопис, графика и скулптура, се доверяват на абстрактния знак - асоциативен, лиричен и структурно сложен и го изграждат и показват така, както го възприемат. Той е толкова силен, колкото неговите творци вярват в него.

Освен абстрактните са представени и фигуративни художествени произведения. Чрез тях ясно е показано, че фантастичното и тайнственото в Красотата не се измисля и не се конструира, а се открива в живота около нас. Графичните листове ясно показват усилията на македонската графика: колкото може повече Красотата да бъде открита чрез вътрешните закони на Твореца, а не на онези от материалния свят.
Изложените скулптури оформят пространството в тях и около тях като единство на противоположности. Именно тук е тяхната хармония, която изживява Красотата като освобождаване от „земния свят”.
„Страшно е, че Красотата е не само страшна, но и тайнствена. В нея демонът се бори с Бога. А бойното поле е човешкото сърце”, пише Достоевски в „Братя Карамазови”.

Така тайнствената Красота в произведенията, представени на тази изложба, е видима за Очите, които могат да проникнат в Невидимото и там да изживеят Светлината, постоянно побеждаваща земната тъмнина.

Владимир Георгиевски