- | София прес
Галерия (2)

Бисера Вълева / Орлин Дворянов

„Тъгата е стена между две градини…” Тази мисъл на Халил Джубран е основният повод за изложбата. Съпоставката между традиционното и концептуалното, между масло и акрил, между преживяното и сънуваното…Дали тъгувайки правим живопис или тъгата е по-скоро концепция. Дали е възможно емоционално състояние като тъгата да провокира творческа активност?...и какво предизвиква тъгата?

Мисълта за недостижимото, непреодолимото, невъзвратимото…В крайна сметка всичко се свежда до осъзнаването на определени граници на възможностите ни…В какво се изразява тъгата?

В затваряне. В недопускане на нещата от външния свят да проникнат в нашия вътрешен свят. Тъгата се превръща бавно в изтънчено пропадане в непрогледността. Какво ни помага тъгата да разберем? Тя е състояние, което разграничава един креативен период от друг. Разделянето съдържа потенциал за събиране, свързване и съединяване, то е паузата, която отграничава два цветущи периода и ги прави не само видими, но различни…А, може би, градините имат нужда от стени, които са спирките по пътя, преградите между мисълта, различните посоки на погледа. Това е замисълът и началото на една изложба, в която друга мисъл на Джубран е една от възможните посоки на развитие…колкото повече дълбае тъгата, толкова повече освобождава място за радост… 

„Стената” е нужна за да има с какво да се сблъскаме, за да осъзнаем, че миналото е различно от бъдещето. Че двете градини са еднакво красиви, защото са различни. Че само в Райската градина можем да открием цялост, но ние отдавна сме прогонени от там. За да разберем, че не е трудно да се върви по пътя, защото трудностите са верния път.