В залите на СБХ все по-рядко се откриват експозиции, чието послание има конкретен исторически или социално-политически адрес. За част от гилдията това е повод за носталгично съжаление, но повечето художници нямат нужда от подсказване на „актуална” тема, за да творят традиционна живопис, скулптура и графика. Това показват т.нар. секционни изложби, които дори когато имат определено заглавие, си остават своеобразни годишни прегледи на автори главно от столицата. Съвсем различно е положението в рамките на съвременното изкуство, което чрез разнообразието от изразни средства коментира активно посланията на света около нас, без да търси непременно интонациите на пиетет спрямо важните събития.

Когато преди няколко месеца се роди идеята за изложба, с която Министерството на културата и СБХ да отбележат 100–годишнината от обявяването на независимостта (на 22 септември 1908) и официалното признаване (април 1909) на независима България от Великите сили, първият въпрос бе как да се формулира темата. Историческият контекст предположи връзка с посланията на това събитие и така се стигна до цитат от манифеста към българския народ, с който княз Фердинанд провъзгласява България за независимо царство. ”Родени независими” се възприе от организаторите като конкретен контекст, но и като метафора на иманентния за артистичната природа стремеж към свободна воля.

Изложбата бе съставена от близки по достойнства произведения. При определянето на наградите бяха номинирани близо една четвърт от участниците, което даде основание на журито да преразпредели наградния фонд и вместо очакваните три равностойни награди да присъди шест – на Александър Вълчев, Ангел Станев, Дан Тенев, Динко Стоев, Нина Русева и Росен Тошев. Ще спомена още имената на художници, които демонстрираха своя динамичен натюрел или нови линии в творчеството си и лично за мен допринесоха за убедителния облик на изложбата – Аделина Попнеделева, Бора Петкова, Димитър Петров, Елена Панайотова, Емил Миразчиев, Мария Чакърова, Михаела Власева, Момчил Георгиев, Моника Попова, Петър Арнаудов, Симеон Стоилов, Самуил Стоянов, Стефан Лютаков.

Представени бяха 164 произведения от 99 автори. И този път, каквато е тенденцията през последните години във всички изложби с конкурсен характер, отворени към различни видове на изкуството (в случая – без пърформанс и творби с приложен характер), преобладаваше живописта, а скулптурата, съвременното изкуство и графиката допълниха и обогатиха пространството. Фактът реално отразява съотношението на художниците, работещи в отделните области, а и живописта притежава наративни възможности, което й дава преимущество в подобни прояви.

Повечето от живописните произведения обаче се вписаха в експозицията сравнително пасивно, въпреки формата си или колорита. Платна, които безспорно притежават добри художествени качества, всъщност не представят авторите си по по-различен начин спрямо други техни участия или самостоятелни изяви. Повторения на сюжетни линии и пластични решения, почти нищо ново в артистичен смисъл. Творби, които стават за всякаква изложба. Какъв е тогава смисълът на обявената тема и посвещение?
В този ред на мисли ще спомена за заглавия, които буквално или с елементарна перифраза повтаряха това на изложбата. Макар и десетина, те оставят впечатление за плъзгане по повърхността и конформизъм, които не се вписват в представата за независима творческа воля.

„Родени независими”, отделно от темата си, има паралели и повтаря някои проблеми на други подобни по мащаб и също с конкурсен характер прояви, които сме виждали в залите на СБХ. Те си приличат на първо място по това, че организаторите им задължително ги определят като национални. Но подобно инерционно оповестяване създава предпоставки за критични препратки към общите художествени изложби от близкото минало. На второ място, тези, обикновено заемащи поне два от етажите на „Шипка” 6, експозиции са подредени така, че се усеща своеобразна йерархичност при разполагането на авторите и на видовете изкуство – факт, който не мога да си обясня. На трето място, амбициозна голяма изложба заслужава по-дълга продължителност, а не само двадесетина дни.
Промените са възможни.

Весела Христова-Радоева