Настоящата изложбата е поглед назад във времето на съвместното ни творчество и живот със съпруга ми Вълчо Вълчев. Общата ни професия на художници ни срещна през 1969 г. като студенти в Художествената Академия в ателието по скулптура.

Представеното в изложбата е само част от реализираните ни творби от различните периоди на съвместния ни творчески живот. Повечето произведения на Вълчо са монументални и присъстват в градската и паркова среда на различни градове в България, а моите малки керамични пластики, съдове и пана – в домовете на много хора. Заедно създадохме няколко декоративни пана в керамичен материал за сгради, чешми и паркови пластики и декоративни фигури.

През годините работихме съвместно, въпреки различията ни, преодолявахме житейските и професионални проблеми, трупахме глина, отливахме в метал – творяхме. Имахме своите хубави и тежки периоди, но останахме верни в отношението ни към скулптурата и керамиката, към изкуството въобще, като най-сакрална форма на човешката изява.

Сега, когато Вълчо не е между нас, а децата ни –Александър и Теодора са самостоятелни творци, правя тази изложба като своеобразна ретроспекция на изминатия до момента път. И съм уверена, че това, което остава след нас като изкуство ще казва това, за което сега аз не намирам точните думи.

А аз ще продължа да работя!

Йоанна Кемилева – Вълчева