Олга Вълнарова е един от странните случаи в българската живопис. Едно от онези редки доказателства, че творческата личност не е привилегия на младостта, а на съхранената духовна енергия. Преминала през голямата школа на Андре Лот, усвоила уроците на една модерна пластическа структура, Олга Вълнарова си остава български живописец и като стилистика, и като чувствителност, и като сюжетна определеност. Без да е външно ефектна, живописта и е обаятелна и привлекателна, дълбока и топла – живопис, докосната от тайнствения живот на природата и сърцето на художника. Независимо дали става дума за приказните дървета, за стаената тишина на терените или натюрмортите – всичко е обгърнато от една носталгична атмосфера, в която времето е спряло на трайната спирка на една неповторима душевност. Живописта на Олга Вълнарова не се натрапва, но открита един път,

разкрива дълбоки и трайни състояния на духа.

Привидно конкретна, тази живопис е преди всичко израз на сериозно артистично възпитание и на трайни емоционални състояния, изведени до една органична като структура и пластически живот материя.

Работите на Олга Вълнарова са над направата, над стила и формата. Техният живот е отвъд определеността на природата – по-точно в нейното вътрешно тайнство и духовна мистерия. С тях може да се живее и разговаря – защото са добри искрени и човечни, като художника, който ги е създал.

Светлин Русев