Това, което се случва около мен.
Това, което става в нашия град.
Това, което става в нашето общество.
Настъпващите промени в хората.
Насилието във всякаква форма - тръгващо от семейството и свършващо в обществото.
Уютната маса, постлана с шарена мушама, и насилието, което се вихри всеки ден около нея.
Противопоставяне и съжителство на красотата и бруталността.
Отчуждеността.
Затвореността.
Капсуловането на хората.
Лицемерието,  съществуване на две Българии в едно.
Няма допирни точки.
Всеки се е скрил зад своя рицарски шлем и вегетира.
Само от дупките надничат невярващи очи.
Двадесет години минаха.
По-добре да не бяха идвали.
Всичко това ражда размисъл и картини.
И какво от това ?

Не се знае !

9.11.2009, 07.11 часа

Любен Костов