Изложба на Любомир Каралеев
Рисунките за изложбата „Конникът II” са вече реалност, готови за експониране. Създаването им за мен бе пътуване. Пътуване през времето към различни места, исторически периоди, вярвания, култови и духовни практики свързани с фигурите на конници.
Всъщност в началото пътувах към Конника, а след това разбрах, че той и аз сме едно.
В първите рисунки, композиционно фигурите бяха свързани с представата за движение, ритуално или реално и усещането за красотата и силата на ездача и коня.
Преминавайкии през различни етапи достигнах до серията от последни работи, тези които са за „Падащия конник”. Те станаха почти портрети на състояние, емоции и преживявания, които ме вълнуват. Падащият конник, който е раним и ранен, паднал, но не и победен.
Търсенията и създадените рисунки от този дискурс към темата, считам в себе си за лично творческо откритие.
Цикълът „Конникът II” се превърна за мен от серия рисунки подготвяни за изложба и в едно изследване на пространство, материя и форма със средствата на рисунката.
Основано на емоционалния и професионален опит, това беше проучване на възможностите на различни рисунъчни материали и техники да създадат пластично произведение с автономно художествено въздействие, Рисунка, която не е само начало, а реализация и край на осъзнат творчески процес.
С черно и бяло, линеарно или тонално, с контур или силует исках да изградя и друго пространство и друга материя – тази на духа, на търсенето и откриването, съхранила намерения, мисли и вълнения.
Дано съм успял!
кии през различни етапи достигнах до серията от последни работи, тези които са за „Падащия конник”. Те станаха почти портрети на състояние, емоции и преживявания, които ме вълнуват. Падащият конник, който е раним и ранен, паднал, но не и победен.
Търсенията и създадените рисунки от този дискурс към темата, считам в себе си за лично творческо откритие.
Цикълът „Конникът II” се превърна за мен от серия рисунки подготвяни за изложба и в едно изследване на пространство, материя и форма със средствата на рисунката.
Основано на емоционалния и професионален опит, това беше проучване на възможностите на различни рисунъчни материали и техники да създадат пластично произведение с автономно художествено въздействие, Рисунка, която не е само начало, а реализация и край на осъзнат творчески процес.
С черно и бяло, линеарно или тонално, с контур или силует исках да изградя и друго пространство и друга материя – тази на духа, на търсенето и откриването, съхранила намерения, мисли и вълнения.
Дано съм успял!