галерия „Георги Машев“, Пазарджик

Борислав Кръстев за изложбата си:

Банално като за начало, но животът е едно пътуване! Пътуване във времето на живота , път нагоре , път надолу, отклоняване към една или друга посока; гладки пътища, понякога стръмни, в повечето случаи пътуваш сам, понякога не, но пътуваш!

Пътуваш през градския пейзаж –

сгради, улици, дворове, в които си израснал, огради, които си прескачал,

врати отворени, затворени, усмихващи се прозорци, които ти се струва, че в радостта си от утрото политат към небето широко отворени. По улиците безброй очи поглеждат те или гледат встрани, спират се върху теб или отминават безмълвно. Очи питащи, очи празни. Очи искащи, очи даващи.

Пътуваш през гора. И тук не си сам, но сега не можеш да се намесиш, не можеш да говориш, налага се да мълчиш и да слушаш. Да слушаш, да гледаш и да чакаш! Да послушаш вятъра, люлеещ върховете на дървесата, да гледаш светлината, минаваща през клоните и почиваща върху падналите листа, да дочакаш залеза и утихването на Божествената симфония!

Пътуваш през равнината, поглед без край, но и там се случва нещо, спри, загледай се в далечината, трудно се вижда, но го има – това е безкраят на живота!

+++

С тези няколко думи се опитах да разкажа накратко за идеята на настоящата изложба, предимно пейзаж, мога да я определя и не точно така... Мисля, че в пейзажа може да се каже много повече.

+++

Адрес