Няколко картини от представителната изложба на фестивал „Процес – пространство”, изложени на първия етаж, взеха участие и в следващата изложба – тази на основателя на фестивала Димитър Грозданов. Това са творбите на Албена Казакова, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Димитър Грозданов, Арвидас Баутринис (Литва) и Ерик Тьонсберг (Швеция/Испания) и Гунул Нюоору (Турция).

Самостоятелният проект, наречен „Инсталация 8”, е авторски прочит на меланхолията и белезите, които важните за нас хора оставят в живота ни. Инсталацията от два стари стана с останалите по тях текстилни нишки, скулптура на любимото куче на автора, изсъхнал букет и неонови надписи – имена на сантиментално значими за него хора, е допълнена от няколкото работи от изложбата на фестивала, нарочно оставени несвалени. Тяхното значение, както и това на създателите им в живота на Грозданов също е голямо. Или по-скоро фестивал „Процес – пространство” като осмислящ творческия му и житейски път? Като звуков фон се чува музиката на японската композиторка Акеми Ишижима.

Колкото и на пръв поглед да изглежда сантиментална, инсталацията свързва принципа на смяната на контекста – становете, които сами по себе си са носители на съвсем различна информация, сега, чрез авторовата намеса, пребивават в едно ново пространство и са носители на предварително зададени от него смисли. Концептуалността на работата се предава чрез текста – нарочно търсена затруднена четимост на изписаните с неон имена или свойство на материала.

Истината е, че колкото и да се опитвах да погледна на двете изложби като на отделни събития, фестивал „Процес – пространство” не би бил това, което е, без своя създател Димитър Грозданов, както и обратното. Те са идентични, съизмерими и винаги единият ще предизвиква асоциации с другия.

Румена Калчева