галерия „Харта“, София

В изложбата „Див градеж“ Павлин Радевски представя серия от скулптури, създадени с помощта на пчели. Радевски залага синтетична матрица (калъп), в която насекомите строят кошер. Процесът е продукт на материалните граници, зададени от художника, и действието на рояка, следващо математическия метод, присъщ за техния вид. Инструментализирани за моделирането на бъдещия обект, пчелите прилагат техника, класическа за скулптурата – формообразуването се случва чрез прибавяне и отнемане.

Павлин Радевски / от изложбата

Павлин Радевски разчита на едно бъдещо, сигурно събитие, по същия начин по който светкавици рано или късно ще се приземят върху стоманени стълбове в пустинята. Импулсът на пчелите е абсолютен.
Водени от инстинкта за оцеляване и ограничените ресурси, с които разполагат (време и материя), те изграждат своите структури. Скулптурите са практически

материални артефакти на отрязъци от време,

в които авторът е стартирал (пускал пчелите вътре) и стопирал едно действие. За целта, природата е мислена като автор на софтуер, а художникът – като неин потребител, който „принтира“ нови и нови копия на една и съща матрица, за да открие евентуални девиации. Такива не настъпват.
Радевски се възползва от физичния принцип за разходване на най-малко енергия –  формата на килийките, избрана от вида, е оптималната в отношение време-ресурс за запълване на празнини. Този принцип („на най-малкото усилие“) е повсеместно валиден и определя траекторията на стичаща се капка вода или тази на падащата светкавица.

В духа на търсенията на Радевски, и този проект се занимава със

символистичното достигане на образ отвъд телесния свят.

Универсалната структура на кошер, която пчелите конструират в своята животоподдържаща дейност, е ментален образ, протоформа, складирана в подсъзнанието на колектива им, която те репродуцират отново и отново, без оглед на географските ширини. Ноу-хау, придобит милиони години назад, от време някъде другаде.

Павлин Радевски / от изложбата

Изложбата е повод за преоценка на съревнованието природа-култура, предлагайки материални и смислови амалгами от двете понятия. Павлин Радевски представя артефакти на антични форми на обществена организация, запечатани в съвременна, синтетична материя. И докато конвенционално възприемаме историчността като завършено действие през дистанцията на времето, то в случая ние сме свидетели на нейната непрекъснатост и жизненост – ефимерна невидима обвивка, покриваща
нашия свят. През съвършените структури на дивия градеж изложбата напомня, че моделите на нашето битие са изградени и функционални, преди отсечката на нашето мимолетно съществуване, а и след него.

Бояна Джикова

+++

За автора

Павлин Радевски (1975) завършва специалност скулптура в Художествената академия в София през 2001 в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби както и е сред организаторите на програмната изложба „Без дистанция“ представяща работата на 21 съвременни млади скулптури в галерия „Райко Алексиев“ през 2015. Съ-основател е на организацията ДЕПО СКУЛПТУРА с която реализира различни публични прояви в областта сред които е и изложбата „Скулптурата сега“ през 2018. Павлин Радевски е носител на Първа награда за скулптура на Фондация „Св. св. Кирил и Методий“ през 2003 г. Живее и работи в София България.

Член на СБХ.

+++

Адрес

Галерия „Харта“
София, ул. „Врабча“ 12
Работно време:
Понеделник – Петък
15:00 – 19:00

Точната локация можете да видите 

тук

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“