Настоящата година в творчески план е безспорно особено активна за Буян Филчев. След експозицията „Компютърно генерирана графика” в галерия „Сезони”, неговата настояща изложба на „Шипка” 6, наречена „Три мита”, като че ли затваря

широкия кръг от артистични интереси и търсения

на този художник, досега наложил като автор в областите печатна графика, плакат и графичен дизайн.

По определен начин тази изложба има планирано и обмислено концептуално послание поне в две посоки: като поглед от двата края на отрязък от времето и като размисли и лични тълкувания върху кодираните знаци на обществена мъдрост. Креативното изкушение за художника да се самоотъждествява с наситени от символиката на вечността образи не е нещо непознато. В случая това са трите, отличени навремето с награда за печатна графика, имагинерни автопортретни състояния, илюстриращи три от най-популярните дидактични митове от античната  историческа митология или притчи на монотеистичната юдео-христианско-мюсюлманска моралистична етика, а именно: основането на Рим от прочутите питомци на Капитолийската вълчица, спасяването на многообразието на Божествените творения чрез Ной и неговия плаващ „ковчег” и печалната, но поучителна съдба на Вавилонското стълпотворение.

Знаменателен е и моментът на създаване на трите гравюри на метал-1989: през annus mirabilis, годината на чудесата, когато с неочакваното падане на стените на съвременния Йерихон се разпадна една непоклатима на вид безнадеждност и на нейно място бурно избуяха нетрайните цветове на големите надежди. Време за катарзис, за равносметка, за опит за пренареждане на разпиляната мозайка от конформизъм и илюзии в нова, изтъкана от добри намерения композиция и от други илюзии.

Любопитната непозната добавка към фактологията е, че в този период Буян Филчев дублира трите си гравюри с три живописни творби със същата тематика и идентична композиция, които остават „скрити” творби за частно ползване, като инструмент за медитативен размисъл над нетрайността на вечността и вечността на илюзиите. Тези платна остават непоказвани в продължение на две десетилетия и заедно с трите графики се превръщат в концептуални отправни точки на изложбата „Три мита”. В нея всяка от гравюрите е развита в по две компютърно генерирани цветни графики и 6 живописни произведения. Така че, 6-те първоначални произведения и 24-те, създадени „20 години по-късно”, разположени в началото и в края на периода са превърнати от художника в паралакс за осмислянето. За мен основната символика на подхода е, че авторът, вместо да се опитва да обогатява образността на посланието, разгражда дидактиката на трите мита в колаж от фрагменти, безкрайно пренареждащи се със собствените си огледални отражения донякъде самоволно, които превръщат екрана на композицията в окуляр на митологичен калейдоскоп. Буян Филчев определено е пластически привлечен от възможностите на колажираната образност – това очевидно е от досегашното му творчество, а същото представлява и стабилна тенденция в стилистиката на създаваната през последните 3-4 десетилетия в България печатна графика. Но новото, показано с осъществения проект „Три мита” е играта с колажирането на самото морализаторско съдържание на митовете. Авторовата медитация над смислите му на пръв поглед е праволинейно концентрирана около устойчивостта и приемствеността на греха като основен креативен етичен принцип. В следващия момент проличава, че разнообразието от колажни образи се обогатява от съдържателни пластове, слепващи извънвремието на митологизирана вечност с недовършеността на сътворяваните в момента форми; на условността на събития, извор на поуки и на неочакваната реалност на изворите на митологии и религии.

Преди около година италиански археолози откриха под развалините на дома на император Август на Палатинския хълм украсената с мозайки свещена пещера на луперкалите, където според мита са откърмени основателите на Вечния град. До ден днешен археолози шарлатани откриват на върха на планината Арарат останките на спасителния ковчег на Ной, докато връзката с неговия шумерски първообраз – историята на Утнапищтим в Епоса за Гилгамеш е посочена още към края на ХІХ век от един истински велик учен – Джорж Смит.

А случката с първия паметник на тщестлавието и възгордяването човешка - Вавилонската кула - довела заедно с божественото наказание до многоезичието разселването по цялата земя, оживява в описания от Херодот 90-метров 7-стъпален зикурат на Мардук, останал не само с откритите пред 1913 от Роберт Колдевей основи, но и с шумерското си име: Е-ТЕМЕН-АН-КИ, означаващо „храмът, свързващ основите на земята и небето”.

Очевидно, на различни нива, в различни исторически, етични и художествени пространства, безкрайно много пъти се осъществява това постоянно преливане между моралните и образни съдържания на вечността наречена „мит”. Изложбата на Буян Филчев вероятно също е  мигновение от този кръговрат на безкрайността.

Филип Зидаров