Изложбата на Бранко Николов се основава на проблема за миграцията на населението и обезлюдяването на селата. Хилядите затворени фамилни домове и изоставени къщи са резултат от индустриализацията, урбанизацията, различните обществени влияния, както и чисто психологическите причини като жаждата за „по-добър живот и сигурно битие”. Проблемът е колкото локален, толкова и глобален.

Авторът само констатира, без да коментира причините за това състояние, което вече е характеристика на нашето време.

Темата е третирана по метафоричен начин, чрез внимателно избрани и премислени понятия

– гнездо, врата, стена. По емоционално сдържан и ясен начин авторът представя своята позиция. Реализацията на идеята предполага мултимедиен подход, основан на комбинирана употреба и едновременно прилагане на различни медии: графика, принт, филм и пространствена инсталация.