Да нарисуваш това, в което вярваш

По повод изложбата „110 г. от рождението на Илия Бешков” в Художествената галерия в Добрич

„Художникът рисува това, което знае. Но истинското изкуство е да нарисуваш това, в което вярваш”

Илия Бешков

Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.

Днес съхранените в ХГ „Илия Бешков” рисунки, скици, илюстрации, гвашове, карикатури са 1200. Пожълтели листи, изрисувани скицници, случайни картончета пазят трескавия нервен дух на художника и учителя Бешков – на чистия порив, на жадната вяра.

Разбира се, невъзможно е да покажем всичко. Тази представителна изложба е илюстрация на широкия сюжетен диапазон в творчеството на Илия Бешков, със задача да създаде усещането за особено динамичната, призивно-социална и дори гротескна атмосфера в произведенията му. Да потопи зрителя в предметно-психологическата ситуация и изостри проблемното му мислене с неволни въпроси и отговори в рамките на неговия реален жизнен опит.

Експозицията „110 г. от рождението на Илия Бешков” включва 123 творби от основните теми и цикли, над които Бешков работи и се е връща през целия си живот: социална, обществено-политическа, политическа сатира, цикъл „Испанска хроника”, цикъл „Конна полиция”, „Бозайник”, автопортрети, портрети, илюстрации, не толкова известния религиозен цикъл...

Да си творец ще рече да си отвъд привидното състояние на нещата. „Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник”, казва Бешков... Истинският творец се занимава активно с това състояние. Многовариантен като тематика, Бешков избира пътя на нееднозначните решения, на острия конфликтен момент в търсене на драматичното, потенциално-избухливото в състояния и действия от странната хармония, наречена живот.

А на нас, зрителите, се пада основната задача да съпоставим сюжета с внушените му емоционални импулси, да се опитаме сами и достатъчно свободно да стигнем до авторовата идея, която вече ни принадлежи не по-малко, отколкото на самия Бешков.

Антония Караиванова

Главен уредник в ХГ „Илия Бешков” – Плевен