26 октомври – 20 ноември 2020
галерия „Стубел“, София

Повишената динамика в артистичните изяви на Гълъб Гълъбов през изминалите две години свидетелства за процес, в който той заема по право мястото на един от ярките представители в знаковото поколение на художниците, родени през 50-те години. Като изкуствовед съм имала и двете зрителни позиции към творчеството му – на наблюдателя и на изследователя, който проследява процеса отвътре. Този път фокусът на внимание е съсредоточен върху изложбата му в галерия „Стубел“ в края на 2020.

Експозицията предостави ценна възможност за панорамен поглед върху няколко ключови етапа в творческото му развитие с акцент върху актуалните търсения. Още при първото съприкосновение с картините се открои фактът, че авторът съзнателно търси

позиция, пределно отдалечена от рутината,

и съумява непрестанно да провокира себе си. Искреността в подхода е следващата знакова особеност, която приковава вниманието. В съдържателната тъкан на картините са вградени наглед незначителни епизоди от ежедневното битие, превърнати в синтезиран образ на сложни екзистенциални казуси. Вглъбяването в творческата трактовка на този процес ни изправя пред амбивалентното взаимодействие на трагичното и гротескното.

Гълъб Гълъбов / Опит за пълзене (напреднала фаза)

Встъпвайки в акта на съграждане, без изобщо някога да е намятал мантията на натрапчивата сръчност, той отвоюва изповедността в битка с материята, от една страна, и Аз-а, от друга. Този процес е белязан от отчетливата антиномична експресия, проявяваща се в сблъсъка на ограниченото и безграничното, на вътрешното и външното, на постижимото и недостъпното… Неслучайно Гълъб Гълъбов е един от избраните автори в кураторския ми проект „МАКРОмикрон“, част от изложбата „7 х 5 х 3“. В неговата сърцевина са залегнали именно тези полярни стойности.

Ясно откроимо е, че пред нас е автор, при когото творческият процес се осъществява в динамиката на постоянно сменящите се позиции – на диригент, налагащ категорично своята артистична воля, и на ръководен от импулсите, идващи от дълбините на произведението. Артистичният Аз е поставен в различни роли – със себе си, срещу себе си, с другите, в тишина, в безпокойство, приемайки различен образ – предметен, сетивно доловим или отвъд рамките на перцептивното.

Отчетлив е по-силният стремеж към съпричастността на зрителя, отколкото към философска дистанцираност от конкретиката на подтика. Неделимото единение между идея, внушение и материален израз отрежда на формалния регистър ролята на активен участник в самостойното битие на творбата. Художникът съгражда синтетичен образен език. Форма, цвят, линия – всеки от тези синтактични компоненти присъства ярко в динамиката на композиционната организация и въздействието на творбата.

Понятията форма и материя добиват осезаема плътност и пълнота на изразния спектър в творбите на Гълъб Гълъбов. Сложната обработка на картинната повърхност изявява процеса на овладяване на материята като своеобразен еквивалент на душевната борба. Някои от творбите като че ли отправят реторични въпроси към зрителя, други сякаш встъпват в евристичен диалог с него. Провокацията да се надникне отвъд монолитността на формалния регистър и сюжетната основа обуславят неочаквани обрати във възприятието.

Той превръща баграта в основно художествено средство, овеществявано в сложен процес на пластично претворяване, който

дръзко разширява обичайните пространства на живописната медия.

Като базира своя творчески възглед върху различни степени на художествена условност, авторът преобразява предметния свят, за да обозначи в него отправна точка за дълбоко проникване отвъд елементарната видимост. Багрената материя в творбите му е обединена в плътни, монолитни маси, ту чезнещи в стаена монохромност, ту нажежени от спектрални стойности. Той изгражда своеобразна сценография, в която вплита богатството на трансформираната субективна сетивност, превръщайки го в сюжетна основа, върху която се изгражда „разговорът“ между автора и творбата. Персонажите в неговите картини, замаскирани под знака на привидна жанровост, са въвлечени в сложна съдържателна система с богата асоциативност. В отличителен маркер се е превърнала своеобразната отчужденост на лирическия герой и средата, която има ролята на фон, мизансцен, на който се разгръща емоционалният и духовен спектакъл на живота му сякаш отвъд неговата личност.

Изложбата в галерия „Стубел“ разкрива отчетливо заявени нови посоки в търсенията на Гълъб Гълъбов, като същевременно е ясно проследима нишката на приемственост в развитието на визуално-пластичния му език, който го прави ясно различим в панорамата на съвременното българско изкуство.

Елица Терзиева