18 септември – 18 октомври 2020
ХГ „Христо Цокев“, Габрово

Експозицията „Нишката на съдбата“ е част от последователната политика на галерия „Христо Цокев“ да се покаже и преоткрие потенциалът на поколения художници, чийто творчески път е тясно свързан с град Габрово.

Христо Йонков и двете му дъщери Мария и Димитра, поредната фамилия, чиито корени се родеят с този топос, са поканени да изложат заедно своите творби. Житейският и творчески път на Христо Йонков е тясно свързан с художествената гимназия по керамика в град Троян. Името му е обвързано и с популяризирането на това изкуство. За няколко десетилетия градът се превърна в балканска столица на керамиката и бе притегателен център за творци от цял свят. В организирания от Христо Йонков симпозиум участниците оставиха завидна колекция от керамични творби, които и до днес са във фонда на тази институция.

Настоящата изложба в известна степен е компенсаторен механизъм за изгубеното време, в което

артистичното трио пренасочва своята творческа енергия в служба на голямата идея.

Работите на Христо Йонков, представени в изложбата, са тясно свързани с българската средновековна керамична традиция. Конвенционалната форма на домашния свещник, съпътствал бита на българина през вековете, бе групирана в мощна пространствена инсталация.

Мария Йонкова демонстрира хомогенен синтез между фотографски изображения, родени от пребиваването ѝ в Япония, и онази дзен естетика, усетена, усвоена и интерпретирана в керамичните пластики.

Керамиката като материал е носител на специфично цветно третиране. Тримата художници разчитат на естественото излъчване на материала и случайните ефекти на стихията на огъня.
Димитра Йонкова търси своя колоритен изказ в утилитарните форми на керамиката. Тези творчески интерпретации я доближават до най-добрите образци на троянската керамична традиция. Авторката търси своя колоритен изказ и в конвенционалната живопис. Обяснимо е смесването на чисто живописния материал с хартиената каша, чийто ефект я доближава до топлината на керамичната материя.

Сепарирането на тримата художници в изложбеното пространство дава възможност за индивидуален допир до всеки един от тях, а разчитането на субективните им кодове е ключ към възприемането на хомогенното генетично цяло.