10 – 30 септември 2020
СБХ, „Шипка“ 6, зала 1A

Както става ясно, виновникът за днешното събитие се ражда в средата на вече миналия XX век. А този век отдавна сме признали като век на визуалната култура. Зримите образи наистина са проникнали навсякъде и под всякакви форми и тотално са обсебили съзнанието ни. Но прораснали в човека, те сами заживяват по неговите закони – в неочаквани и непостижими метаморфози. Видимите обекти напускат естествените си обиталища и ни отнасят в някакъв безкрай на преображения.

На тези мисли ме навежда изложбата на Христо Алексиев. Многообразието на изявите му – в плаката, дизайна, карикатурата – ляга в общата фактура на времето. Но в действията му открояваме и необикновен личен почерк. Остро око, бърза ръка и дар въображение бележат всичко, до което нашият юбиляр се докосва.

Но това природно благо е имало шанса да попадне на благоприятна почва. Първо – семейната среда. Софийско градско семейство с дълбоки ямболски корени. Да се учудваме ли, че и до днес Христо не е загубил любопитството си към старините и колекциите му респектират и най-запалените му колеги. След това съдбата го отвежда в Москва, в знаменитото Строгановско училище. Там уроците на конструктивизма не са забравени въпреки заблужденията на соцреалистическата догматика. А откритите хоризонти към големите художествени традиции школуват и стимулират собствените творчески пориви. Затова още в началото на своя път в изкуството Христо Алексиев се налага с висока култура в боравенето с образи. Жива интелигентност, непотисната от ерудиция, откриваме още в първите му изяви в плаката. На българската арт сцена той се явява в кръга на талантливо поколение графични дизайнери, определили етап в нашата пластическа история, и гласът на младия Христо Алексиев не се губи сред тях.

Стилът му е категоричен и естетически изискан. Повдига нивото на нашата книга и илюстрация през 80-те години. А когато през 90-те се оказва в чужда среда, във Виена, той е приет и оценен по достойнство. Всестранната му образованост и задълбоченост му позволяват да се изяви в забележителните портретни серии на български и световни фигури от света на изкуството. В това поле, струва ми се, личността на художника се развихря. Създадените образи, на границата с шаржа, са оригинални по замисъл и майсторски осъществени. Към всичко това нека прибавим безупречния художествен вкус на автора. А поредицата оформления на книги през последните години са безспорно гордост за българския графичен дизайн. Какво да кажем за работата му в театъра? Графичните продукти, създадени от Христо Алексиев в тази област за водещите театри в София, са на най-високо европейско ниво.

Човек на своето време – а то ще рече волен да импровизира, чувствителен към дръзките ритми,

той разкрива себе си в една забележителна серия, посветена на иконите в джаза. Трудно ми е да посоча кое е водещо във визуалните решения на художника – линията или изблиците на цвят. Те са съзвучни, винаги културно апробирани и сложени на място.

Изложбата „Откровение“ на Христо Алексиев / поглеед към залата

Как стои създаденото и създаваното от Христо Алексиев днес на фона на безумната агресия на визуалното в ситуация, която сякаш е унищожила мярата за високо и ниско, за качествено и бездарно? Иска ми се да вярвам, че има непоколебими ценности, които времето няма да отнесе. Убедена съм, че мястото на Христо Алексиев в българския културен пейзаж е гарантирано. Юбилейната му ретроспектива, която той е избрал да нарече „Откровение“, и съпътстващият я каталог го доказват.