19 септември – 10 ноември 2020
Дом на хумора и сатирата – Габрово

Антигероят е главно действащо лице в дадена история, което за разлика от героя или супергероя, е лишено от традиционните героични качества и характеристики като идеализъм, кураж и безупречен морал. Макар и понякога действията му да са морално правдиви, те обикновено не са продиктувани от правилни причини, а от собствения му интерес и противоречат на обичайния етичен код. Антигероят e „изкривен” вариант на супергероя, но затова пък вече значително по-популярен от него. Типичен класически пример е Дон Кихот, а съвременен – Жокера или жената антигерой Харли Куин. И ако в супергероя, който винаги върши правилните неща заради правилни причини, има нещо успокояващо, то образът на антигероя е въздействащ и достоверен със своята морална противоречивост, склонност към социопатия, отчужденост и неумело общуване. Популярен в киното и телевизионните сериали, антигероят трайно измести супергероя. Веднъж утвърдил се като форма на социална критика, съвременното изкуство с лекота го зае от популярната култура.

Кокимото / Пенка

В произведенията на Кокимото най-често срещан е самият въображаем образ (алтер его) на художника – трагикомичен черен комиксов хибрид между човек и котка. Появява се изневиделица, коментира щяло и нещяло, не обещава добър вкус, а ирония и провокация, които почти не отстъпват на действителността. Присвоява образи от потребителската култура, трайно отпечатали се в ретината, нагазва в кича и се забавлява с култа към идоли, замествайки стари икони с нови образи. И макар да дразни, действията на Кокимото са съвсем оправдани, доколкото всяко идолотворчество отвъд сериозните (патетични) намерения на авторите си не е нищо повече от кич. Така

естетическата легитимност на образите му се оказва най-голямата провокация на Кокимото.

А аргументите срещу неговото нахалство са напразни – художникът винаги се смее последен.
На моменти Кокимото изпълзява от захаросания си тъмен кошмар и поставя ръка на любими детски образи и евтини обекти на желанието – цветни, забавни, жизнеутвърждаващи (и за разлика от света на възрастните – гарантирано доставящи обещаното удоволствие без остатък). Шоколадовото яйце киндер приема нов образ, а барбароните се превъплъщават в християнски кръстове. Шеговити и пъстри, тези детски попикони почти невинно (и все пак никоя икона не може да остане напълно невинна) освобождават нововъзприетия си образ от тесногръдието, лицемерието, заблудите и комплексите. И за да е съвсем честен към потребителската култура, Кокимото ѝ връща ресто, предлагайки на зрителя не само изложба, а възможността да потреби неговите лимитирани серии и оригинали в новия музеен магазин.