7 май – 11 юни 2021
галерия „Сердика“, София

В новата си изложба Стефан Петрунов ни изправя фронтално пред фантазни създания, съновидения и фиктивни сцени, които ни карат да предоговаряме със самите себе си границите на познатото и непознатото, вътрешното и външното. Преосмислянето на отношението към изобразените „обекти“ изисква преценка дали те са източник на заплаха или на привличане – вероятно и двете.

Безспорно, работите на Стефан Петрунов изненадват, провокират и магнетично привличат със своята „неземност“. Срещата с тях е надникване от обратната страна на огледалото, където собственото отражение и това на околния свят са трансформирани. Чрез сблъсъка на взаимоизключващи се елементи, различни културни модели и епохи авторът поражда нова вселена, променя начина на мислене и активира въображението.

Човешкото тяло е обект на интерес за Стефан Петрунов. Той изследва психологически състояния, обществени и социални позиции на личността и тяхното отражение в езика на тялото. Женската фигура доминира в творчеството на Петрунов. Чрез изваждането ù от определен контекст и поставянето ù в нов, мистифицирайки образа ù, авторът изгражда собствен идиоматичен художествен език, в който включва и други мотиви, комбинирайки ги в неочаквани конфигурации.

Дори и статични, фигурите рядко са пасивни. Позите на телата са напрегнати, огъващи се, S-образно извити, те загатват движение, предизвиквайки у зрителя дискомфорт и въвличайки го във фабула, в която да търси причина и следствие, начало и край, предшестващи и последващи „стоп кадъра” събития. Авторът съзнателно кара зрителя да си задава въпроси. Разчитайки на елемента на изненадата, чрез включването на неочаквани визуални съпоставки и мисловни ребуси, той ни поставя на границата на рационалното, между съня и реалността, живота и смъртта.

Красивите лица на перфектните пропорции в женските тела, често модели от списания, са заменени от животински черепи. Образите са хибридни, мутират (подобно на съвременната култура), определяйки свои собствени параметри и идентичност, нарушавайки конвенциите за красота.

Технически и стилово изкуството на Стефан Петрунов също може да се
определи като хибридно. Реалистичният образ е подплатен от колаж, изрезки от лъскава реклама, със заемки от сюрреалистични видения и експресивни наслагвания. Присъстват директни препратки към попарта. Колоритът е ярък, наситен, фовистичен, натрапващ се, обсебващ... Но същевременно жизнен и енергизиращ, силно присъствен и въздействащ.
Рисунката е катализатор на неговото изкуство. Тя е самостоен артефакт, основен елемент, около който се развива колажът или скицата, по която се разгръща живописната творба.

За автора рисуването олицетворява мисленето, превръщайки се в жив акт на творение...

Логично е, че сред поколение, което се чувства все по-комфортно в отворените граници на идентичността и владее огромната токсична и трансформационна флуидност в интернет, художниците да създават естетика, в чиито корени лежат промяна и хибридност. Постоянното състояние на преход е константа. В известен смисъл всеки е подложен на мутация. Този стремеж към изследване и преодоляване на границите на човешкия опит, колкото и да изглежда тревожен или безпокоен – да се реконструира и преоткрие тялото – поражда някои от най-жизнените и комплексни изкуства, които се създават днес. Сред тях пълноценно и достойно се вписва индивидуалният художествен език на Стефан Петрунов.