5 – 26 ноември 2025
СБХ – Шипка 6, зала 2А

Изложбата „Костюмография“ не е просто преглед на жанра, а много повече. Тотална експозиция – мистификация, в която на зрителя е предложено пълно интегриране, разтваряне, изгубване в автономна естетическа и психическа реалност, в която изплуват силуетите, останките, обвивките на архетип на, духовна и културна памет. Прозират сенките, в които историческото време се разтваря в безвремие и се облича в карнавалните одежди на нашите фикции, въобразени същности, страхове и бленувания. В изградения лабиринт от черни прозрачни воали зрителят изгубва историческия пътеводител и остава несигурно сам в мрака на своята психичност и разколебана културна памет. Това не е просто изложба с аранжирани експонати, а тотално пространство, в което театърът шества в своята хипертрофия и мистификация в абсурда на нашата втора, бутафорна, исторически, цивилизационно и културно подменена реалност. Поздравления за смелото решение!

Станислав Памукчиев

+++

Танцът на костюмите

Петър Митев и Ханна Шварц успяват през годините да водят разговор за сценографията чрез изложбите, които пра вят и у нас, и в чужбина. Достойна за уважение работа, която те правят много вдъхновено. Усилието им да представят различни аспекти от работата на театралния художник като че ли естествено ги довеждат до костюмографията. След няколкото сценографски изложби този път фокусът им е върху сценичния костюм. Тридесет и седем художници от кукления и драматичния театър, киното, операта, оперетата са представени в изложбата. Някои то тях вече не са между нас, но са оставили следа в съвременния български театър (Невяна Кавалджиева). Някои не са в България, но участват със старите си проекти (Елиана Борозанова). Самото изброяване на авторите говори за мащаба на работата, която е извършена. Силата на експозицията обаче не е в броя на представените творци, а в поетиката, която е постигната. Спокойно и хармонично се движим между автори и години. Попадаме в лабиринта на театралния сън. Лабиринт от прозрачен тюл и танц на героите във въздуха – прекрасно решение, което ни потапя в атмосферата на театъра.

Призрачно пространство на образи, герои, дракони, кукли,

прасета, фотографии, скици, видео. Всичко това е част от спектакъла / филма. На сцената костюмът оживява чрез актьора, но винаги дава допълнителна визуална и характерологична характеристика на персонажа.

Неслучайно винаги се цитира една ремарка на Чехов, че Лопахин носи жълти обувки, също и жълти те чорапи на Малволио от „Дванайсета нощ“ от Шекспир, и още... Костюмът е неразделна част от изграждането на образа и спектакъла. Костюмът може да бъде гротесков, реалистичен, класически, той изразява стилистиката на спектакъла и е органично вплетен в него. Тук, изваден от контекста, той създава ново пространство на съновидението и това е ключът към театралността, с която изложбата въздейства, но и създава единството на експозицията. Кураторите са положили усилия да представят многообразието на костюма. Защото какво е костюмът: визуалният образ на героя. Заобиколени сме от персонажи, ярки и силни, от прецизно изработени костюми, кукли и реквизит. За съжаление в изложбата не участват някои от ярките имена в съвременната българска сценография, които актив но работят в момента. Сигурна съм, че това би направило експозицията още по пълна и интересна. Няма да се спирам на отделните художници, представени в изложбата – това е невъзможно и не това е целта на експозицията. Намерението на Петър Митев и Ханна Шварц е да покажат театрално то разнообразие и неограничените възможности на костюмографа при интерпретацията на образа.

Розалия Радичкова

P.S. Всеки път, когато отивах в изложбата, имаше много хора. Какъв по-голям комплимент за организаторите от интереса на публиката.

+++

Цялото това богатство

Ако се приема, че първите седем годи ни са най-важните в човешкия живот, то моите най-важни години преминаха в театрални шивални, гримьорни, гардеробни и магазини за платове. С родители сценографи – Георги Ножаров и Лиляна Бенева, които обикновено работеха в екип (баща ми правеше декорите, а майка ми се беше специализирала в костюмите), семейното ни ежедневие беше 24 часа театър. И до днес не мога да гледам спектакъл, без декорът и костюмите да са в центъра на вниманието ми. Мисля за дрехите, с които са облечени актьорите на сцената – дрехи, които изразяват характера на персонажите, костюми, които говорят повече за тях, отколкото биха могли да кажат с думи. Това е силата на костюмографията – да бъде там, на сцената, плътно да подкрепя актьора, да бъде действащо лице: тихо, ненатрапчиво, но категорично. Костюмите не са само функционални елементи, произтичащи от драматургията; те са израз на ре жисьорската интерпретация на персонажите. Още с откриването изложбата „Костюмография“ предизвика истински фурор. Вероятно защото рядко тази част от професията е била показвана отделно и фокусирано. Десетки костюми – представени самостоятелно или организира ни в миниатюрни театрални инсталации, с фотографии – бяха изложени в зала 2А на „Шипка“ 6, т.нар. черна зала, която позволява ефектно боравене със светли на и пространство, със силни акценти и открояване на детайли. По сценографски замисъл организаторите от секцията бяха оформили пространството като лабиринт от черен тюл, който сепари ра представянето на всеки от участващите художници. Общо 37 сценографи и създадените от тях костюми правят своеобразен преглед на постигнатото през последните години в драматичния и кукления театър. Отблизо впечатля ва вниманието, с което са изработени дрехите – изборът на тъкани, аксесоари и скулптирани детайли разкрива за бележителна фантазия, находчивост и личен прочит. Цялото това богатство понякога остава незабелязано от салона, но то е там и прави театъра по-добър и по-въздействащ.

Весела Ножарова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 01/ 2026, с. 19 – 23
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: