16 септември – 19 октомври 2020
галерия „Сердика“, София

Около нашето Слънце обикаля сферичен рояк от огромни снежни топки, изградени от лед, скали и органични молекули – това са кометните ядра. Във всеки един момент някоя минаваща звезда може да даде на някое от тях лек гравитационен тласък и то да се отклони към вътрешността на Слънчевата система. Там Слънцето го нагрява, ледът се изпарява и така се появява красивата кометна опашка.
 
Карл Сейгън

+++


Деля Чаушева от много години работи в полето на абстрактната живопис, като с времето изгражда разпознаваем и устойчив почерк. Тя е завършила живопис в Краковската художествена академия „Ян Матейко“ при проф. Йежи Новошелски, а като втора специалност – графика при професорите Вейман и Буш, значими имена в полското изкуство. Този факт несъмнено определя едно по-космополитно, бих казала, по-европейско отношение към проблемите на абстрактната живопис и към тяхната визуална реализация.

Определящото в работата на Деля Чаушева е, че тя не застива на едно определено ниво, не се успокоява от рутината, нито от постигнатите успехи като творец, а непрекъснато се стреми към развитие и дообогатяване на художествения си език. Тъкмо поради тази причина всяка следваща нейна изложба е предизвикателство както за нея, така и за почитателите на изкуството ù.

Деля Чаушева / от изложбата

Маслени платна голям формат, рисунки, изпълнени с пастел и въглен, повдигат завесата за нас, зрителите, към един неподозиран свят от абстрактни форми и енигматични пространства, създадени от художничката и инспирирани от чудесата на Универсума, които тя избира да нарече „Гравитационен тласък“, като заглавието на серията рисунки е „Пътуваща в сенките“.

Абстрактната живопис се счита за една от най-чистите форми на изразяване, тъй като позволява на артиста свободно да общува визуално, без да се ограничава от формите, съществуващи в обективната реалност. Точно тази свобода на общуване, неопосредена от детерминираността на видимите образи, ни предлага Деля Чаушева. Посредством картините си тя споделя с нас своето виждане или своята илюзия за Живота и Вселената – един безкраен кръговрат на прашинки и гиганти, който бива прорязан от неочаквано случващото се, като гравитационния тласък например, който променя изцяло съществуването на една комета.

Деля Чаушева / от изложбата

Именно от този момент на конфликт, на излизане от баналното и монотонното, на внезапния удар, който изведнъж нарушава делничното и променя изцяло живота, се интересува авторката и тя го пресъздава чрез своя специфичен изразен език. Гладкото монохромно картинно поле се пронизва от пространствени структури, наподобяващи счупено стъкло или разбита ледена маса, но не прозрачна, а решена в наситени провокативни цветови съчетания – червено, виолетово, зелено, синьо... Леките, прозрачни, гладко нанесени тонове са в конфликт с ярките акценти или тъмни образувания, постигнати с натрупване на маслената боя. Композиционните решения са неочаквани и предизвикателни,

преобръщат пространството, експериментират със сетивата ни,

като ни карат да търсим нестандартни решения за възприемането и осмислянето им.

В рисунките черните пространства се нарушават от бели и цветни проблясъци, а по белите полета въгленът оставя черни следи, създава сложни структури или неопределени енигматични пространства, напомнящи съновидения. За работата си с въглена Деля Чаушева споделя, че това е нейната страст. „Силен материал, мистичен и за да го овладееш, трябва голяма рутина. Новите ми рисунки са една емоция, един непреодолим сън. В някои от тях се вижда много добре овладяна техника, други на пръв поглед изглеждат набързо нахвърляни. Макар зад тези работи също да стои дълъг процес на обмисляне и експерименти, там превалира впечатлението за спонтанност... Рисуването с въглен и черeн пастел отключват в мен емоции, които сами излизат на листа. Сякаш този материал е създаден за мен и нямам никаква представа къде е онази тънка граница между живописта и графиката.“

В творчеството на Деля Чаушева живопис и рисунка са органично свързани. Много често рисунките са изходен материал за създаването на живописна творба, затова живописта винаги е подкрепена от рисунки в изложбите ѝ. Тази органична връзка върви и по една друга линия. Художничката използва традиционния живописен материал – маслото, за да създава композиции, в които графичното начало е водещо. Графично в смисъл на точна, остра, строго структурирана рисунка и пространствени решения, където не толкова цветът, а контурът и мазката, положена като щрих, са смислоопределящи. И обратното, с приеманите като графични материали въглен и пастел тя постига живописни ефекти и внушения.

Кое обаче прави творбите на Деля Чаушева толкова въздействащи и запомнящи се? Мисля, че основното им качество е, че те

успяват да открехнат вратата на нашето въображение,

като ни дават свободата да ги възприемаме и тълкуваме според собствената ни индивидуалност и чувствителност. Те успяват да отключат фантазията ни и да събудят желанието ни да видим нови непознати светове, както и да погледнем познатия ни свят по нов, различен начин.

Стефания Янакиева