7 – 30 юли 2020
Изложбена зала „Райко Алексиев“ – СБХ

На 7 юли в изложбена зала „Райко Алексиев“ при СБХ бе подредена изложбата на художника Стоимен Стоименов – Тимчо. Както подсказва и простичкото ѝ заглавие „Живопис“, тя имаше своеобразен ретроспективен характер и можеше да бъде разгледана до края на същия месец. В този отрязък от време, безспорно белязан и от усещането за извън-редност в битието ни, предопределена от ограниченията, въведени като реакция срещу разпространението на Covid-19, явяването на изложбата се случи ненатрапчиво, сякаш естествено и без усилия. Никой не видя и не чу Стоимен Стоименов – Тимчо, никой не взе интервю от него, за да го разпита усмихващо за творческите му търсения и идеи. Или пък за пътя, който извървява. Художникът дойде, подреди, срещна се с приятели и си тръгна. Остави десетки платна да разказват за него, за пътя му като художник и се прибра у дома си. В провинциалното си убежище, където да продължи да работи.
Картините, подредени в изложбата „Живопис“, презентираха фрагменти от неговите творчески търсения през годините в четири отделни посоки, които сам художникът определя като периоди: първи период: „Чисти цветове“ (1987 – 1991), втори период: „Черно-син, розов, монохромен“ (1991 – 1996), трети период: „Спомен от едно гостуване – уроците на Сезан, Ван Гог, Гоген, Магрит“ (1996 – 2010) и четвърти период: „Любовни съкровища – със Зоя в Мелник, Созопол и други места“ (2011 – 2020).

За всички, които са следили развитието на автора до днес, със сигурност изложбата се разгръща като едно припомняне, като разходка с Тимчо през вълненията му през годините. За онези, които по една или друга причина името и работата на художника са останали непознати, експозицията бе възможност да затънат в света на Тимчо. А той е свят на истински живописец, който освен че е възприел живописта като естествена игра, се е фокусирал върху

играта с обектното, черпейки от него мотиви, материализирани върху платната,

които, както пише преди години и Руен Руенов, представляват „визии, клонящи към метафизика“. В тях реалността, природата, хората, та дори и изпреди създадени творби от други художници като Пол Сезан, Ван Гог, Пол Гоген, Рене Магрит са включени в спектакъл, в който среща си дават предмети и идеи.

Всяка творба на Стоимен Стоименов – Тимчо действително е спектакъл. Представление, в което живописецът режисира дори най-малкия детайл. Размества, подрежда, привлича, отхвърля, изгражда mise-en-scene, за да съ-твори картина, която да те повлече непринудено по пътеките на личните търсения на автора, в които със сигурност се отразяват и големите общочовешки понятия като любов, самота, щастие, жестокост и болка. Тъкмо затова произведенията на Стоимен Стоименов – Тимчо стоят близко до света на профана. Те не искат да се отдалечават от човека, въпреки че сами по себе си картините му са нечовешки в играта със смисъла. Смисъл, непостижим за мнозина, но премерено отчуждени от зрителя си. Именно премереното отчуждение, това търсене на средината, за което настоява още Аристотел, позволява творчеството на Стоименов да бъде мислено от всеки срещнал се с него.

Едновременно близко и чуждо – струва ми се, че тъкмо от тази позиция трябва да бъде мислена работата на Стоименов. Работа на драматург, а не на художник. Всъщност и няма как друго да бъде, защото авторът е предпочел да положи основите на своето професионално развитие като творец не в ателиетата на Художествената академия, а в залите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, изучавайки не рисунка, живопис и анатомия, а история. Тъкмо този избор да пристъпиш в света на изкуството не като живописец, а като историк обособява творчеството на Стоимен Стоименов – Тимчо като нещо много повече от живопис, нещо много повече от история. И изложбата в зала „Райко Алексиев“ бе ярко свидетелство за това. Отвъд вкуса, отвъд баналния разговор за високите живописни стойности, за тъканта на произведението и чувствеността на линията. Защото изкуство на Стоимен Стоименов – Тимчо се разгръща по посока на общението. И е на целта си, както толкова други автори не могат да бъдат.