През юни 2021 излезе от печат монографията „Изкуство и власт в България през 70-те години на ХХ век“ с автор Пламен В. Петров, която се издава от УИ „Св. Климент Охридски“. Научен редактор е проф. д-р Евгения Калинова, а рецензенти – проф. д-р Искра Баева и доц. д-р Румяна Маринова-Христиди. Художник на книгата е Надежда Олег Ляхова. Книгата е снабдена с пространни резюмета на английски, френски и немски език, подготвени съответно от Зорница Христова, Емилия Чичова и Лили Щамлер.

Изследването на Пламен В. Петров за отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на XX век вече получи високата оценка на научната колегия – то е успешно защитено като докторска дисертация. Сега под формата на монография му предстои срещата с наистина широка читателска аудитория. Сигурна съм, че сред читателите на тази внушителна книга ще има както професионални историци и изкуствоведи, така и хора, неизкушени от науката, но опитващи се да разберат по-добре близкото минало, което продължава да предизвиква силни страсти и противоположни оценки.

Пред бъдещите читатели на книгата ще се разкрие една мащабна панорама на културната политика на държавата, на постиженията и проблемите на творците през 70-те години на XX в. Тя е резултат от впечатляващата отдаденост на автора в работата му с разнородни архиви: над 460 източника от колекциите на Централния държавен архив, Комисията по досиетата, БИА-НБКМ, 16 регионални архива, архивите на БАН, на културни институции като Народния театър „Иван Вазов", Националната художествена академия, БНР, БНТ, на творчески съюзи, както и с повече от 90 дневници и мемоари, периодичен печат и десетки публицистични материали (рецензии, коментари, интервюта), каталози от изложби, драматургични и литературни текстове, киносценарии, партитури и фотографски албуми. Към тях трябва да се добавят и над 900 монографии и статии на български, руски, украински, сръбски, английски, италиански, немски, полски, чешки, френски, румънски. Върху тази впечатляваща основа Пламен В. Петров, разполагащ с широки исторически и изкуствоведски познания и умения, гради

интердисциплинарно изследване с премислена концепция, ясен и точен научен изказ,

добре намерен баланс между фактологичното и аналитичното. Изводите и оценките, защитени с научни аргументи извън клишетата и т.нар. политкоректност, със сигурност ще впечатлят читателя и ще провокират нови въпроси. А това винаги е доказателство за добре свършена
работа.