16 март – 3 април 2021
галерия „Арте“, София

Пандемията промени много от нас, за една година преминахме през различни емоции: меланхолия, страх, грижа, надежда... Колкото и самотно занимание да е рисуването, всичко това се оказа твърде въздействащо за хората на изкуството. Поставени в пълна изолация, част от възрастните ни художници вече повече от година са затворени и лишени от обичайните си занимания. Анета Дръгушану е далеч от ателието, без възможност да работи живопис, единствено рисунките са нейното спасение. „Ако не рисувам, ставам нервна, това съм Аз – рисунката“, казва художничката и продължава: „Линията стана по-силна, рисувам по скици отпреди 1990, но сега, с годините, почеркът е друг, като цвят съм по пестелива, но линията е по-конкретна, без излишен реализъм. Рисувам любими хора: свекърва ми, баща ми, Генадия, Живка.... по време на работа или почивка, както и в домашна обстановка, в различни, неповторими пози, в естествени движения или покой. Никога не съм принудила никого да ми позира, за да не се изгуби онова естествено и неподправено в човека.“

Настоящата експозиция включва 16 рисунки от последните десет години, селектирани прецизно и с много самокритичност, както Анета Дръгушану умее. В експозицията представяме и една живописна картина, която обединява темата на изложбата. Преди близо две години за пръв път открихме самостоятелна изложба на Анета в „Арте“. Всеки път си давам сметка, че това е събитие от голямо значение, и макар че заради пандемията сега Анета няма да пристигне тук, при нас, нейните герои и любими сюжети ще ни пренесат „над конкретно делничното до техния абсолютен и вечен смисъл“, както написа доц. Ружа Маринска през 2019 и допълва: „Анета е ненаситна за рисуване. Посреща с радост всяка възможност да излее в рисунка видяното....

С бърза ръка, вярно око и развълнувано сърце...

Някога нейният професор Корнелиу Баба подчертава две качества на дипломантката Анета Дръгушану – „пластическо разбиране и забележителна чувствителност“. Днес осъзнаваме колко пророческа е била оценката му. Действително удивително е това нейно свойство да изважда от видимото същината на нещата в почти кристален образ. А това не е възможно, ако пътят не минава през сърцето“.

Анета Дръгушану се появява на художествената сцена в България още в началото на 1960-те години. Новаторският характер на нейната необитова живопис я нарежда сред най-големите български художници. Дръгушану е носител на Националната награда за живопис „Владимир Димитров –Майстора“ за 2017 за ретроспективната ù изложба на „Шипка“ 6, посветена на нейната 80-годишнина. Организирала е редица самостоятелни изложби в България, Румъния, бившата Югославия, Сирия, както и участия в колективни експозиции. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен, отличието „Златен век“ на Министерство на културата, награди от Съюза на българските художници.