Галерия (1)

Мариета Конова / Катедрала (детайл)

15 – 30 октомври 2020
галерия „Мисията“ – МВнР, София

Мариета Конова е добре познато име в професионалните среди. С избора си на сюжети и лично култивиран усет за цвета тя успя да спечели уважението на колегите си.

Запознанството ни с участието в няколко пленера ни даде възможност да се опознаем взаимно. Така видях нейния маниер на работа – в портрети и пейзажи, които носят ясния почерк на авторката.

Динамичният контур, който „разграфява“ платното, изнесен от структурата на природата, изгражда ритъма на композицията. Той (контурът) разделя едрия силует на предния план от нагърчената линия на фона. Стилистиката

напомня донякъде металното плетиво от архитектурата на сецесиона,

напомня и декоративната прецизност от миниатюрите на Николай Райнов. Уедрявайки формите и мазките, Мариета постига нещо ново – една съвременна сетивност с добре организирани контрасти, хармонично запълнени плоскости и звучене на цвета, което вече е кавалетно.

Сюжетите са четливи, движението, ритъмът, съдържанието на външния свят – изнесени на една нова, поетична висота. Прелъстителните образи на сецесиона, изобилието на форми и цвят, съпоставката образ – природа, веднъж излезли от витражите и литографиите на 20-те години (на XX век), биват транспонирани в нови форми. Излизайки извън догмите и правилата на „онова време“, Мариета Конова навлиза в естетиката на една нова, изцяло съвременна живопис. В портрета, обикновено изграден върху силно оцветена основа, Мариета Конова изгражда образ след образ – със завидна смелост (и завидна скорост). Постигането на прилика не я затруднява, образите се изграждат с темпераментно нахвърлян контур; мазките се полагат отново със свеж, силен, ярък, но в никакъв случай декоративен цвят. Десетките разпознаваеми образи като че ли сами подсказват колорита, в който да бъдат изградени.

С натрупаното (не само като количество) творчество Мариета Конова несъмнено показва своя професионализъм, подплатен с особена деликатност и женствена емоционалност.
Какво ново показва Мариета в тази изложба. Цяла серия от френски пейзажи, направени по време на двумесечния ѝ престой в Сите де-з-ар, Париж.

Широкообхватните пейзажи със сюжети от иначе христоматийни за френската столица архитектурни обекти – Лувъра, Люксембургската градина, Градината на Тюйлери, Нотр Дам (преди произшествието) и пр., отново са изградени върху основата на оцветено платно – жълто, оранж, синьо, цинобър – основа, която сама по себе си предизвиква контрастно покритие. И този контраст се изгражда от четките, които като че ли „гонят“ мазка след мазка в условността на пейзажния силует. Мариета успява да „обуздава“ стихията на цвета, като ограничава цветните плоскости с контур – по-често цветен, отколкото черен (като че ли черният цвят рядко присъства върху палитрата). И като че ли диалектиката на творчеството ѝ се свежда до надпреварата на силния емоционален устрем с дисциплината на познанието на един несъмнено грамотен художник. Интериорите – жанр, който събужда нови усещания у авторката, са направени в по-спокойна, умерена, макар и пак многоцветна хармония. Тук звучат кафявите и охрите, розовото и ултрамарин-виолет, а светлините бликат в жълто злато и царска синя. Това, което Мариета прави, са едни нестандартни упражнения в трудната зона на полихромната живопис, тя никога няма да се умори! Произведенията ѝ внушават радост, хармония и неспокойството на търсещ художник.

Смислови групи: