26 септември – 09 октомври 2018
СБХ – Шипка 6, зала 1А

„В началото – II“ е второ издание на изложбата, която е представителна част от инициативата на г-н Тодор Стайков за подпомагане реализацията на млади художници. В условията на слаба институционална защита на съвременното изкуство добрата воля, усилията и финансовата помощ за най-младите в изкуството търси подкрепата на образования и културен частен бизнес. Г-н Стайков в качеството си на колекционер и меценат разви своите намерения в цялостна програма от последователни действия за осъществяване на своите цели. Тази програма включва

наблюдение и селекция на студенти и дипломанти

от Художествената академия, закупуване на техни произведения, организиране на пленер, подпомагане на индивидуални и колективни проекти, изграждане на колегиална и продуктивна работна среда. Тази програма се ангажира с бъдещето на най-последователните и активно работещи млади живописци и скулптори.

Изложбата приключва етап от тази дейност, като представя селектирани 17 художници, завършили своето образование 2017-2018 г. Изложбата е съставена от представителни за авторите произведения – част от дипломни проекти, свободни работи и селекция от създаденото на пленера. Всеки художник е представен средно с пет произведения, които свидетелстват за неговата дарба и артистична ориентация на етапа на развитие.

Изложбата дава представа за

това, което мотивира творческите импулси на най-младите,

тяхната особена гранична ситуация на принадлежност към академичното пространство и първите опити за лични открития. С присъщи за младостта колективно споделени естетически пристрастия се очертава принадлежност и удържане в конвенция за „добра“ живопис и скулптура. Нова чувствителност, младежки реакции и енергията на тяхното живеене са пречупени през унаследените представи за картина и пластика. Тази неоформена и незаявена „постановка“ за изкуство тихо спори с деконструктивистките нагласи на младите от 90-те години. Не липсва критичен поглед, но той не ползва иронични и подривни практики, а по-скоро реагира емоционално-експресивно. Част от тях насочва своя обектив към банални и нищожни гледки от действителността, които търсят многозначителни обобщения за реалността, която обитаваме. Такива са детските катерушки на Елена Велкова, социално-битовата нищета в интериорите на Ангеларий Димитров. Куп нарязани дърва или намачкани торби за боклук са повод за експресивната живопис на Ана Костова и Гергана Табакова. Димитър Бочуков прави силна живопис от два домата в градината, а Делиана Стоянова открива причина да нарисува патките на село Долно Камарци като откровено докосване до простотата и истината. Чувствителна саморефлексия е в основата на експресивно-психичните откровения на Северина Даниелова и Явор Костадинов. Петър Петров медитира върху различията между снимания и нарисуван кактус, а Александър Тошев коректно и дисциплинирано изучава конкретността на наблюдавания обект. Духовно любопитство търси движението на светлината в прашен интериор на Художествената академия в картините на Василики Драконтаидис.

Различно изглеждат нещата в скулптурата. Тенденция на приемственост, но и на лично емоционално проникване откриваме в каменните глави на Десислава Досева и детската фигура на Анатоли Йончев. Културна препратка към „Салът“ на Жерико откриваме в дипломния проект на Христо Христов. Устойчиво доверие към пластическия идиоматичен език на абстрактната форма откриваме в композициите на Борислава Василева, Вержиния Михайлова и Белан Амин.

Тази изложба е прогноза за бъдеще с очакване за разгръщане на артистичния потенциал на най-младите в българската живопис и скулптура. Очакване за оформяне на техния автономен идеопластичен и концептуален избор и неговото отстояване в една разколебана социокултурна ситуация. Днес истинското предизвикателство пред младите е как в потопа от визуална агресия на масовото производство на образи да открият своето лице и да изградят своята творческа идентичност. Как да отстояват качеството на своя личностен избор.

Накрая още един път да благодарим на хората, които искат да помогнат за бъдещето на българското изкуство, на Тодор Стайков за неговата благородна мисия. 

Станислав Памукчиев

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 04 / 2018, 11 с.
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: