30 март – 17 април 2023
СБХ – зала „Райко Алексиев“

С представянето на Genesis в зала „Райко Алексиев“ Юлиян Табаков затваря едноименния цикъл изложби в същата зала, започнал с „Мигновения“ (2015) и „Портрет на умиращ титан“ (2021).

Изложбата Genesis обединява седем произведения, вдъхновени от митовете за сътворението на света според Библията, и още седем, които въвеждат темата за двойствеността – „материята може да погълне духа, тя просто е като камък, засмуква топлината и не генерира обратно“.

Темата за използването на околната среда от човека не спира да го вълнува, но сега обръща фокуса навътре към психическите терзания на човека, породени от сблъсъка между материалното и духовното. „Околната среда е само огледало на това, което става вътре в нас; околният свят е прожекция на вътрешността. То не е унищожение точно, а изсушаване, обезличаване, то е на индивидуално ниво. Просто отстрани се вижда и го свързваме със света около нас.“

Основното внушение на произведенията е това

безспирно желание, дошло още след 7-мия ден на Сътворението,

и то е довело „апатия, една духовна безприсъственост в погледа; то е в погледа“ – с този феномен се сблъсква авторът сред младите хора в България, особено по време на карантината. Стремежът към освобождение от собствените ни желания обърква още повече – „не виждам търсения резултат в очите на хората“.

Юлиян Табаков използва библейския разказ за Сътворението на света, защото е структуриран и лесен за възприемане в нашия културен контекст. Цитати от „Битие“ придружават всяко от произведенията, като материята за тяхното изпълнение от органична (останки от препарирани райски птици, клон и плод от райска ябълка) започва да става студена – навлиза метал, стъкло, желязо. Употребата на органична материя напомня за проблема за опазване на околната среда, но авторът споделя: „Има го, но не е най-важното. Според мен проблемът е много по-дълбок от това. Ние няма как да опазим околната среда, докато не си закърпим собствените гащи, в смисъл ние сме като разпрани чанти всичките и няма как да пазим наоколо, след като не можем да се съберем; ние дори не можем да разберем какво е станало, толкова сме се изгубили вече.

Все едно влизаш в себе си и се загубваш,

няма как да стане. То си е терапевтично и за мен освен всичко останало, не искам да го налагам, но ми се иска да се осъзнаят някои неща, защото, преди да ги осъзнаеш, няма как да ги направиш. Дори да ги осъзнаеш, има един много дълъг процес на дисциплиниране, през който трябва да ги приведеш в действие за себе си. Аз мога да знам, че трябва да си разделям боклука, но не го правя винаги. Имам доста дълга работа аз да свърша, преди въобще да може да се започне разговор“, признава Юлиян.

Изложбата посреща зрителя с откъс от „Аз съм това. Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж“. Текстът представя концепцията за дуализма през призмата на индуизма. „Той е основан на вярване за единността и двойствеността, голямата илюзия, или Майа – аз и светът около мен. Всъщност индуизмът би казал: то е едно и също, защото едно и също нещо наблюдава през очите на всички, едно същество, само че всички очички се идентифицират като отделни и започва голямата илюзия и… егото. Когато очичките се идентифицират като отделен субект, тогава започват да искат и това обикновено идва от страхове.“

Идеята за пространствената инсталация „Хоризонт“, ситуирана в основното пространство на залата, тръгва от обекта „Без име за спасителите и спасените“ (пеперуди и овъглено дърво) от изложбата му „Реално/ привиднореално“ от 2022 – „Вече си го представях това нещо като гора, навсякъде.“ Сред проектите, които Юлиян Табаков обмисля, е изложба с антропологическа насоченост, представяща концепцията за мъжа, погледнат през историческия костюм.

Лора Ивайлова

+++

Публикацията е от Бюлетин на СБХ, Брой 02/ 2023, с. 38
Целия брой можете да разгледате и прочетете тук: