18 юни – 3 юли 2021
Зала „Райко Алексиев“, СБХ
Изложбата е част от едноименния проект с куратор д-р Иван Кънчев. Експозицията обединява 22-ма съвременни български художници. Запазено място в залата е отредено на Георги Бакърджиев и Кънчо Цанев – автори с безспорен принос в пластичната култура на българското изкуство.
Георги Бакърджиев е признат за първомайстор и класик на съвременнта ни керамика още приживе. Неслучайно в далечната 1943 е издаден юбилеен лист от негови колеги и приятели, които дават оценка за творчеството му. „Творец от европейски мащаб“, „добър познавач на своя материал и неговите декоративни възможности“, „верен на своя художествен усет“ са само част от отзивите, които валят с по-голяма сила през годините и най-вече през 60-те години на ХХ в., когато в зрелия си период авторът достига собствен пластичен възглед със своите обобщени геометризирани форми, доведени до монументализъм.
Несравним е приносът за развитието на дърворезбата и издигането ù до съвременно пластично изкуство на Кънчо Цанев. На него дължим монументалната украса на много сгради, резбовани тавани и пана, мебели и пластики, отразяващи неговия характерен почерк и неразривна връзка с традицията. Все още предстои цялостна оценка на творчеството му и по-всеобхватен и съсредоточен поглед от страна на специалистите.
Кураторът е подбрал стойностни за българското изкуство художници, които работят в различни области – от керамиката, дървопластиката, стъклото, кожата и накита до живописта, скулптурата, графиката, инсталацията и обекта. По неговите думи творчеството на участващите автори има принос в българското изкуство, а и безспорно това са едни от изявените съвременни имена в момента. С този избор Иван Кънчев не търси само индивидуална изява, но и опитва да покаже личностната им творческа насока и позиция в изкуството, както и да разкрие потенциала на новаторството във всеки от тях.
Наименованието „Съдът – отправна точка за творчество“ е обединяващото звено, което поставя акцента върху съдовата форма, разглеждана като символ, гранично състояние и устойчив във времето „монолит“. Характеристиката на този древен и разпознаваем силует и образ, преди всичко натоварен с утилитарна функция и след това естетически разпознаваем, е предизвикателството за осмисляне и осъзнатото навлизане в абстрактната територия на съда.
В изложбата една част от представените автори използват установен код, за да достигнат до
сферата и обхвата на изчистената и доведена до знаковост форма.
Те работят предимно с материали като кожа, стъкло, глина и участват с вече известни и утвърдени произведения. За тях предизвикателството е в технологията и възможностите на материала и по-скоро се придържат към традицията и запазват функцията на съда (Стела Георгиева – „Колония“, 2005; Райко Райков – „Модул – ваза“, края на 1990-те; Драган Милев – „Съд І, ІІ, ІІІ“, 1997-2004; Ивана Енева – „Марсиански легенди“, 2009; „Три съда“, 2016; Галина Шехирян – „Купа в бяло“, 2020; „Купа с абстрактни форми“, 2019). За по-голяма част от художниците градежът/сътворяването на формата е представен посредством различни подходи и се разгръща в конкретната структура на произведенията. На пръв поглед познатата ни територия на „монументалната“ съдова форма създава многопластови внушения и пресича невидимите очертания на визуалната метафора, за да ни преведе през емоционалните параметри на личността. Трансформирането и развитието на пластическия изказ е свързано с развитието на самата структура на творбата. В този смисъл визуализацията на съдовата форма е фокусирана в неразривно единство, което се състои от външните качества и вътрешната структура на обекта, който е натоварен да формира и предаде намерението (Аделина Попнеделева – „Преобразуване“, 2021; Петер Цанев – „Трансцендентален нихилизъм“, 2020; Станислав Памукчиев – „Утаено време“, 2006, Цветослав Христов – „Сеячът“, 2021; Галина Шехирян – „Имагинерна купа в имагинерно пространство“, 2021; Захари Каменов – „Пролетно равноденствие І, ІІ, ІІІ“, 2012; Иван Русев – „Кладенец“, 2021; Емил Бачийски – „Хляб и вино“, 2021; Емил Попов – „Съдове без предназначение“, 2015).
Вихрони Попнеделев / от изложбата
Друга част от авторите в изложбата търсят граничните състояния на съда като условна и конвенционална форма в контекста на пространствените и кавалетни параметри на образа, като концепция за извеждане на други, по-скоро метафорични състояния, които
препращат към невидимото състояние на обектите
(Божидар Бончев – „Опит за портрет“, 2003, „Рециклаж“, 2005; Станислав Божанков –„Предчувствие за портрет І, ІІ, ІІІ“, „Фрагменти“; Роберт Цанев – „Кораб“ и „Пегас“, 2021; Николай Караманов – „Съхранител ІІІ“, 2019, „Контейнер“, 2021; Вихрони Попнеделев – „Торсове“, 2015; „Портрет“, 2015-2021). Фрагментарен поглед и трансформиране на пластическия изказ в обобщен образ-форма откриваме при Иван Кънчев – „Небесна врата“, 2018-2021, „Човече къде си? Нощни видения“, 2020; Божидар Йонов – „Съдът – възход и пандемия“, 2021; Анжело Красини. Така представен, проектът поставя фокуса и развива недвусмислено идеята за същността и логиката на съдовата форма. Иван Кънчев ни предлага един подход за осмисляне и, най-важното, за повдигане на темата и нейното поставяне като непреходна форма и средство в полето на диалога. Опирайки се на античнте автори, и по специално провокиран от диалозите на Платон, в своя проект „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“ той поднася индивидуална гледна точка, комуникация и всички аспекти на задаване и поставяне на въпроси. Умението му да диалогизира смисъла и да очертае важността на дискусионния проблем е другото качество на проекта.
Диана Драганова-Щир
+++
Станислав Памукчиев:
Като представител на Съюза на художниците, ако отбележа, че се открива една странна изложба, ще е крайно недостатъчно. По-скоро тази инициатива е една очаквана изложба. Очаквана в своя най-дълбок емоционално преживян свят, носена десетилетия от болшинството участници.
Изложбата събира времена, събира енергии и различни възгледи
и е от ония изложби, които намират пресечни точки. Тя прави поносимо съжителството на много различни полярни позиции и на много различни поколения. Считам за изключително актуално това поведение на куратора Иван Кънчев, на тенденцията на смесване на времената, на събирането на пространствата.“
+++
Д-р Иван Кънчев:
„Проектът „Съдът – отправна точка за творчество. 24 интервюта за българското изобразително изкуство“ има за цел да представи в изложба с диалогична книга търсенията на съвременни български художници в областта на съда. Темата се актуализира и развива чрез обединяване на творческите усилия на стойностни за българското изкуство автори, работещи в сферата на керамиката, дървопластиката, скулптурата, инсталацията, обекта, живописта, графиката, накита, текстила, емайла, стъклото, художествената обработка на кожата и метала. В изложбата традицията се поддържа чрез включването на съдове на класиците Георги Бакърджиев и Кънчо Цанев. Отредено им е специално място като почит към тяхното значимо дело. По този начин се отбелязват 122 години от рождението на Георги Бакърджиев и 87 години от рождението на Кънчо Цанев – първоучители и върхове в новата българска керамика и дърворезба.
Тази инициатива доведе до създаването на Сдружение за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“, което има за основна цел да развива жанра съд, като постига разнообразни и високи художественотворчески постижения.“
+++
Петер Цанев:
На пръв поглед може да изглежда, че този проект има много широк контекст, но това не е вярно, защото тази изложба е прецедент. Тя е прецедент и затова има невидим заден план. На практика този проект прави опит да хвърли мостове между неща, които остават дълбоко разделени в нашето културно пространство и нашата художествена сцена. Концептуално и формално или по-скоро пластично, приложно-декоративно и изящно, съвременно и несъвременно или постсъвременно… В изложбата проектът изглежда много добре представен. Формулата, която Иван Кънчев предлага, събира, така както съдът събира и пренася. Изложбата съдържа желанието да виждаме неразделено нашето изкуство, нашата художествена сцена и да гледаме на изкуството с открити очи.“
Каталогът на изложбата е диалогична книга,
в която всеки участник е представен с биография и снимки на негови творби, както и доста провокативни интервюта, в които първият въпрос е: Какво за Вас е съдът? Този въпрос звучи изключително мощно и метафорично.
В този необикновен каталог има задълбочено представяне на съда от д-р Иван Кънчев като един изначален жанр изобщо в изкуството по българските земи. Интересно е преоткриването му в нашето съвремие, през ХХ век, а и днес от българските творци. Диалозите с авторите за съда имат особена ценност.
Заключителната трета част на книгата е интервю с богослова Митко Димитров, което ни връща към едно много дълбоко значение на идеята за съд, което провокира нашето въображение и акцентира към това дълбоко смирение, към което истинското изкуство винаги ни приканва.
