СБХ :: Стоян Илев – Картини в обертон

ХГ „Христо Цокев“, Габрово
17 май – 30 юни 2023

А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
Битие 1:2

Стоян Илев представя новия си живописен проект под форма на изложба-сеанс „С увереност на сомнамбул“. Действието основно протича в десет картини. В тях антропоморфни същества, потопени във водата до нивото на очите, предизвикват разнородни връзки и смесени усещания. Изобразени са излизащи от водата (или в застой), което въвлича зрителя в особена позиция на влияние, свързана с най-доминиращия дял на сетивното възприемане – зрителния център. Това предполага много по-голяма степен на въздействие, бързо преодоляване на априорното знание, че това е условно, фикционално пространство, и достигане до подсъзнателни нива на давление, свързани със страхови усещания, породени от втренчените очи. Можем да направим аналогия с редица насекоми (различни видове пеперуди), чиято окраска наподобява очи.

Възниква и алюзия с хищник, дебнещ от водата, с поглед, който е магнетично привличащ, а не животински заплашващ…

В картините хоризонтът е оповестен условно или е невидим, а зрителят е въвлечен в действието чрез координатите на симетрично отразените във водната повърхност очи. Линията на очите, която зрителят подсъзнателно възприема като изплувал/изгрял ex nihilo въображаем хоризонт, се манифестира у него (гледащия) като романтично-волеви нагон за доближаване и разговор очи в очи. Презастъпването на идеята за хоризонт символно размества порядъка от асоциации. Дебнещият от водата хищник се персонифицира в същество, чийто поглед съдържа привлекателност и загадъчност; в митологични същества – сирени и русалки, втренчили изпитателен поглед в нас. В легендите представите за тези загадъчни създания са различни: някои ги уподобяват на птици, други ги свързват с морски чудовища, които могат да променят външния си вид. Митологизиращата мимикрия, разгърната в картините на Илев, завладява сетивата ни и ни дава свобода да интерпретираме образите.
В сеанса със зрителя случилият се в картините „воден“ или втори хоризонт действа като обтегната струна и пренася вибрации в живописната материя. Ролята на звучащо тяло, чието едновременно трептене изпълва картината с обертонове в консонантни съотношения с основния тон, Илев е възложил на очите. На тази осъзнато или интуитивно постигната от автора звукова халюцинация е предоставена ключова роля – да ни поведе през съня/мечта. Там, където Илев е решил да ни срещне с романтиката на копнежа. Направил го е обозрим, можем да го докоснем или да се потопим в него...

Така нареченият животински магнетизъм е сред най-дискутираните в началото на XIX век в Германия медицински схващания за душевните състояния. Имало е твърдение, че лекар-магнетизатор може да предизвика изкуствен лечебен сън – сомнамбулизъм, смятан за терапевтичен при душевни страдания. Според тогавашните лекари това се постига посредством „универсална течност“, която прониква във всички организми и действа лечебно.
Днешните представи са твърде различни, подобни терапевтични концепции са категорично отхвърлени в съвременните психиатрични практики. И въпреки че възгледите за съвременна медицина ги определят за несъстоятелни, в техния характер се съдържат елементи и упования за първичното и изконното. Гръцкото ψυχή (psychí) препраща към нещо, което е от самото начало – дух, душа (Битие 1:2). Но означава и пеперуда, което добавя идея за мимолетното и деликатното в контекста на „лечение на душата“… Тоест елементи, условия или неща, които вълнуват и акумулираните от тях въпроси днес многократно превишават отговорите. Илев приема предизвикателството да бъде един от дръзналите да припознаят преместването на въпросния „етер“ от миналото в лабораториите на съвременното изкуство като вдъхновение.

С непосредственото художническо боравене, доведено до метод за „самонаправа на картината“, успява да уравновеси иначе сложната система от образи и значения. Именно монотипно-неръкотворният метод на живописване способства за привидно лесното трасиране на феномена в поле. Там застаналият срещу собствената си неосъзната фиксидея зрител преживява психологичен тест. Авторовият живописен аналог на мастилените петна на Роршах е размътил седимента на първичните чувства и страхове в дълбините на неговото съзнание. Сеансът се е случил. Почувстван е физически и неговите усещания се пресичат с егото на твореца; Стоян Илев създава артистична церемония по споделяне на собствените си творчески и човешки бесове. Изпратеният към зрителя хипнотизиращ сонар обира предварението в карбуратора на личния творческо-продуктивен двигател. Да бъдеш изпреварващо искрен сред хаоса и стихията на собствените преживявания е коварен способ, но художественото му овладяване води със сигурност към синтезирано послание. Рядка и особено ценна есенция, поднесена „с увереност на сомнамбул“ от Стоян Илев – ритуална церемония в инициация.